Демокрация на сандвичите и минералната вода

От първия ден на протестите всеки път, когато се озова на жълтите павета с групата приятели и познати, с които обикновено движа на тези събития, текстът на една и съща песен изскача в съзнанието ми.
The Who - We Won't Get Fooled Again...

Днес отидох на посрещането на дупетатите след лятната им отпуска. Не останах дълго. Може би час и половина. Половината от разговорите ни бяха около това

Оставка на стената и глупости под нея.

Естествено, че бях на концерта на Роджър Уотърс. Заведох и двете си деца - на 5 и 14 години. Билетите купих още преди Коледа, за да мога да подаря един на големия си син. Осем месеца и още трийсет години преди това чаках това събитие, но няма да ви губя времето с описание на личните си трепети, защото всеки, който поне малко харесва Флойд или друга група или изпълнител от подобен калибър познава усещането най-сетне да дочака нещо подобно в България. Като изключим това, че моята по-ситна твар, на когото му беше първи концерт в живота, най-неочаквано

Сюрреалистично и абсурдно за едните 30 лв.- РАЗВРЪЗКАТА

Сори, че така, нали, с личната драма напред, ама на мен си ми беше важно...
Както описах преди няколко дни, имах драма с НАП заради фиш за превишена скорост, който според държавата не съм платил, а според мен и според документите, които притежавам - съм. Заради този фиш отказаха да ми издадат Удостоверение, че нямам неплатени задължения към бюджета на свидната на сърцето и душата ми Република България.
Тогава ми се наложи от регионалната данъчна дирекция да си завлека мързеливия данъкоплатски задник до централното упраление на НАП, където едни любезни женици приеха заявлението ми и ме зарекоха "да им звънна в сряда-четвъртък". Е, дойде срядата и аз като един нахален и убеден в правотата си гражданин, звъннах. И проведох следния разговор:

Сюрреалистично и абсурдно за едните 30 лв.

Наремето, моят съказарменик Пацо от Стара Загора ни забавляваше със своята теория, че БДЖ са най-голямата фашистка организация в България. Изложението на основните му доводи в потвърждение на тази теория отнемаше минимум 30 минути, а ние се напикавахме от смях, докато го слушахме. Смеехме се на абсурдите, които описваше Пацо и които явно властваха в жп транспорта у нас тогава, през 1988 г., а вероятно и днес и подлагаха нищо неподозиращите потребители на нечувани мъчения и най-нечаквани премеждия. Млади бяхме, нищо не разбирахме...
Понеже съм от ония тъпанари, които редовно, съвестно и безропотно си плащат данъци, такси, глоби и сметки, днес ме сполетя точно тази съдба, която явно заслужавам - затънах в абсурда на редовния платец. С други думи - наложи ми се да се занимавам с НАП.
Веднага искам да подчертая - изобщо не мога да се оплача от нелюбезно обслужаване. Напротив - всички служители на НАП, с които ми се наложи да общувам, бяха ужасно любезни и приветливи. Проблемът е, че никой от тях не ми помогна да реша бързо и ефективно проблема си и да усетя ползата от това да съм съвестен данъкоплатец. Всичко по реда си, обаче:

Как отидох в ада и се върнах да разкажа за това...

Един мой приятел, да го наречем Стамат, преди няколко години реши да заведе тогавашното си гадже на релаксиращ уикенд в кокетен, луксозен спа-хотел в планината. В уречения петък следобед, двамата яхват колата и се изнасят за два дни секс и сухоежбина във въпросната света обител на романтиката и любовния уют. Пристигат, влизат във фоайето и... спират втрещени!

Обичай съседа си... Или поне говори с него.

Да ви разкажа за моя съсед.
Около два метра висок, около четиридесет годишен, около осемдесет и пет килограма с мокри гащи и IQ горе-долу колкото телесната му температура.  Софиянец се води, макар че го чувам да говори за "на село", а и изказът му подсказва за произход нейде откъм Годеч.
Той май не е лош човек.

Нема комуникация, брат!

Значи, няма фен на рокендрола, който да не знае как започва Civil War на Guns N'Roses:

'What we've got here is failure to communicate. Some men you just can't reach. So you get what we had here last week, which is the way he wants it. Well, he gets it. I don't like it any more than you, men.'

"Това тук е проблем в комуникацията. Някои хора просто не те разбират. Така се стига до нещата, които се случиха миналата седмица - той просто си го просеше. И си го получи. На мен това ми харесва точно толкова малко, колкото и на вас."

Мога да го преведа и по-добре, но мисля, че идеята е ясна. Думите са от филма Cold Hand Luke от 1967 г. с Пол Нюман, чийто герой се опълчва на тираничния началник на затвора, в който излежава присъдата си. Самият цитат е реплика на въпросния началник, изречена малко след като надзирателите пребиват Люк пред очите на останалите затворници и, благодарение на Гънс, милиони я знаят и използват под път и на път, също като мен.
Малцина обаче знаят, че