Сюрреалистично и абсурдно за едните 30 лв.- РАЗВРЪЗКАТА

Сори, че така, нали, с личната драма напред, ама на мен си ми беше важно...
Както описах преди няколко дни, имах драма с НАП заради фиш за превишена скорост, който според държавата не съм платил, а според мен и според документите, които притежавам - съм. Заради този фиш отказаха да ми издадат Удостоверение, че нямам неплатени задължения към бюджета на свидната на сърцето и душата ми Република България.
Тогава ми се наложи от регионалната данъчна дирекция да си завлека мързеливия данъкоплатски задник до централното упраление на НАП, където едни любезни женици приеха заявлението ми и ме зарекоха "да им звънна в сряда-четвъртък". Е, дойде срядата и аз като един нахален и убеден в правотата си гражданин, звъннах. И проведох следния разговор:

Сюрреалистично и абсурдно за едните 30 лв.

Наремето, моят съказарменик Пацо от Стара Загора ни забавляваше със своята теория, че БДЖ са най-голямата фашистка организация в България. Изложението на основните му доводи в потвърждение на тази теория отнемаше минимум 30 минути, а ние се напикавахме от смях, докато го слушахме. Смеехме се на абсурдите, които описваше Пацо и които явно властваха в жп транспорта у нас тогава, през 1988 г., а вероятно и днес и подлагаха нищо неподозиращите потребители на нечувани мъчения и най-нечаквани премеждия. Млади бяхме, нищо не разбирахме...
Понеже съм от ония тъпанари, които редовно, съвестно и безропотно си плащат данъци, такси, глоби и сметки, днес ме сполетя точно тази съдба, която явно заслужавам - затънах в абсурда на редовния платец. С други думи - наложи ми се да се занимавам с НАП.
Веднага искам да подчертая - изобщо не мога да се оплача от нелюбезно обслужаване. Напротив - всички служители на НАП, с които ми се наложи да общувам, бяха ужасно любезни и приветливи. Проблемът е, че никой от тях не ми помогна да реша бързо и ефективно проблема си и да усетя ползата от това да съм съвестен данъкоплатец. Всичко по реда си, обаче:

Как отидох в ада и се върнах да разкажа за това...

Един мой приятел, да го наречем Стамат, преди няколко години реши да заведе тогавашното си гадже на релаксиращ уикенд в кокетен, луксозен спа-хотел в планината. В уречения петък следобед, двамата яхват колата и се изнасят за два дни секс и сухоежбина във въпросната света обител на романтиката и любовния уют. Пристигат, влизат във фоайето и... спират втрещени!

Обичай съседа си... Или поне говори с него.

Да ви разкажа за моя съсед.
Около два метра висок, около четиридесет годишен, около осемдесет и пет килограма с мокри гащи и IQ горе-долу колкото телесната му температура.  Софиянец се води, макар че го чувам да говори за "на село", а и изказът му подсказва за произход нейде откъм Годеч.
Той май не е лош човек.

Нема комуникация, брат!

Значи, няма фен на рокендрола, който да не знае как започва Civil War на Guns N'Roses:

'What we've got here is failure to communicate. Some men you just can't reach. So you get what we had here last week, which is the way he wants it. Well, he gets it. I don't like it any more than you, men.'

"Това тук е проблем в комуникацията. Някои хора просто не те разбират. Така се стига до нещата, които се случиха миналата седмица - той просто си го просеше. И си го получи. На мен това ми харесва точно толкова малко, колкото и на вас."

Мога да го преведа и по-добре, но мисля, че идеята е ясна. Думите са от филма Cold Hand Luke от 1967 г. с Пол Нюман, чийто герой се опълчва на тираничния началник на затвора, в който излежава присъдата си. Самият цитат е реплика на въпросния началник, изречена малко след като надзирателите пребиват Люк пред очите на останалите затворници и, благодарение на Гънс, милиони я знаят и използват под път и на път, също като мен.
Малцина обаче знаят, че

"Нагъзеният парламент" или О! Кромуеле, къде си...

Да ви разкажа една история:

Оливърчо...

В средата на ХVII в., в Англия управлявал т. нар. Къс парламент (Rump Parliament). Той се получил, когато за да попречат на подписването на един договор с краля, военните блокирали сградата на парламента и забранили на част от депутатите да влязат в него. Така договорът не бил подписан, кралят скоро след това бил екзекутиран, монархията отменена, а депутатите, които не били арестувани или изгонени, управлявали в продължение на няколко години под формата на по-малоброен т.е. "къс" парламент. 
В този си вид, Късият парламент приел няколко закона, но дали защото в него имало повечко адвокати, през повечето време се занимавал най-вече с... нищо. По някое време, лорд-протекторът на Англия Оливър Кромуел вдигнал заетия си задник и в едно прекрасно априлско утро

Аз, мазохистът или "за" и "против" тютюнопушенето на обществени места.

Значи, много мразя някой да ми се разхожда из входа на блока със запалена цигара или да ми се качи с димящ фас в асансьора. Адски ме дразни. Бездруго входът вечно смърди на нещо. Да бе, како - що да не спретнеш една яка запръжка в 8 сутринта?. И винаги познавам кога съседът от седмия, дето закусва шкембе, се е возил в асансьора преди мене ("Турнеш две скиуидки на закуска и нема гуип, нема сопоуи.").
Така е като живееш в 16-етажен блок, със стотина апартамента само в нашия вход. Среднокласовата ми съвест на умерен интелектуалец ужасно негодува срещу пушенето вътре във входа и точно поради тази причина снощи седнах да си допуша цигарата на една от пейките пред блока.
Сега, да сме наясно: