Мръсната ми дузина

 

Изгледал съм бая филми. Доста. Мисля, че са поне няколко хиляди. В това число не влизат сериалите. Гледал съм повечето от т. нар. „шедьоври“, за по-голяма част от които нямам абсолютно никаква идея защо се смятат за такива. Гледал съм и какви ли не боклуци, тъпизми и бози.  

Защо? Защото

Изборите изобщо не са Коледа. За щастие, има виновни.

Три пъти в годината избори не е точно като три пъти в годината Коледа. То е по-скоро като да имаш три пъти в годината рожден ден – тройна тръпка от благопожеланията и подаръците, ама и остаряваш с три години наведнъж. Което не е яка оферта, особено ако си на моята клета възраст, от грешната страна на 50-те.

Тия избори по нищо няма да приличат на Коледа. Освен може би по това, че ужасно напомнят на сурвакане - един от най-странните български обичаи: плащаш си някой да ти набие гърбината с дряновица. За здраве и берекет било. Не съм сигурен как точно работи.   

Но каквито и да са ми съображенията,

"Не отчаянието - надеждата не мога да понеса…"

Всеки път, когато наближат избори в тази толова изтерзана и  тъжна страна, всеки път, всеки шибан път в главата ми е само едно изречение:

„Не отчаянието – него мога да изтърпя, надеждата е това, което не мога да понеса…“

Думите са на героя на Джон Клийз от филма Clockwork oт 1986 г., който няма нищо общо с темата на този текст.

5 неща, които няма да се променят през 2021

Вече сме януари, лето 2021-во от новата ера. Смяната на цифрата в края на поредния номер на годината може и да е събитие без нито молекула значение за общия вселенски ход на нещата, но все пак всички таим плаха надежда, че новата година ще е по-различна и по-добра от предишната.

Е, имам новина за вас – някои важни и доста неприятни неща, които ни се случиха (и) през 2020 г. ще си останат и през 2021 г. Защото надеждата е особено нещо и обикновено забравяме най-важното, за което ни служи: за мотивация. Мотивацията лично ние да свършим едно или друго, че да се случат второ и трето, та наистина да се сбъдне тая пуста надежда. Вместо това,

Киселото мляко и единството и борбата на противоположностите

- Почна ли? – пита запъхтяно ужасът на еволюцията Методи, пльосва се по корем върху мокрия пясък и краката му хвърлят малки фонтани от морска вода, водорасли и песъчинки върху гърбовете ни.

– Не още – отвръща ужасът на еволюцията Генади и се надига на лакти, за да не се нагълта с вода от поредната вълна, която залива краката и задниците ни. – Ама преди малко започна да рови в торбата, скоро ще започне.

Методи се заглежда към плажа и кима утвърдително.

- Да, скоро ще е. И дано този път не пропусне финале грандето – казва той, после също се надига на лакти и започва да се оглежда наоколо. - А Ушко де го?

- Е го там – отвръща Генади и махва неопределено с ръка над главата си. – С Трънда Пиклата на лагуната е.

Методи цъква с език и се отпуска обратно.

Апокалипсис в центъра на Вселената

- Де го Ушко? – пита ужасът на еволюцията Методи, пуска сгънатата си плажна кърпа на пясъка и се тръшва морно до мене. Надигам глава от хавлията и едва открехвам клепачи.

- Е го там – отвръща му ужасът на еволюцията Генади, легнал на своята кърпа от другата ми страна. – Довлече се по некое време и се просна като парцал.

Методи започва да врътка глава в произволни посоки, защото Генади толкова го мързи,че дори не вдига ръка да посочи. Най-сетне локализира купчината кокали, опаковани в мръсна тениска и още по-мръсни рязани дънки, с огромна, остригана глава в единия край и стърчащи от нея под прав ъгъл спрямо черепа уши. Методи зяпа Ушко няколко секунди, посочва го с брадичка и казва:

Понякога си гледам пъпа...

Понякога се улавям, че вместо да си гледам работата, аз си съзерцавам пъпа. Смешно ли ви е? Ако да, тогава знайте, че в моя случай това изобщо не е толкова лесно и безгрижно занимание, колкото изглежда на пръв прочит, поради наличието на внимателно култивирано и грижовно курирано шкембе.