Срам ме е и ти се чудя, народе...

Срам ме е, народе мой, срам ме е от тебе и ти се чудя... И защо ли? Защото се опитваш, с всички сили се опитваш да ме научиш да те мразя. Какво да се прави, аз съм част от тебе, ти си част от мен. Не мога да те извадя от кръвта си южна, защото не мога да се правя, че не съм част от юнашкото племе... Племе... Как ти подхожда тая дума само...
Срам ме е и ти се чудя, защото
ме учиш да мразя какво и кого ли не: онези, които за удобство наричаме комунисти; онези, които дойдоха след тях уж да лекуват раните, а само направиха нови, че се и нацупиха, че ние, простите, не сме ги били разбрали; после и заради другите, които като вчерашни телета се просват в нозете на идоли, а после се надигнат и крещят как стриктно спазвали Първата заповед...
Срам ме е и ти се чудя, защото с едната ръка се тупаш в гърдите, как си спасил арменците, после евреите си, а с другата зачеркваш имената на турците и пъхаш ножове в ръцете на отрепките си да колят сирийци, мама им мръсна имигрантска долна. Да, наполовина евреин съм. Къде е моят дял от онова, което световният юдеомасонски заговор открадна от България? А, да - знам къде е: в ръцете на онези, които викат и насъскват "Вижте човека!", надявайки се в суматохата да отмъкнат още нещичко...
Срам ме е и ти се чудя не защото роди недомислици, а защото гласува за тях, издигна ги високо, остави им се да те управляват... Да знам, пак ще гласуваш за тях, пак ще ги издигнеш, пак ще им се оставиш. Като лоясала, дебела курва, която я мързи да си помръдне телесата и да потърси по-богати клиенти, по-влиятелни приятели... Абе, по-добри ебачи да си намери, мамка му...
Срам ме е и ти се чудя, защото обичаш престъпниците си повече от поетите си. Обичаш да слушаш как тоя или оня болен полуграмотен психопат е убил друг болен полуграмотен психопат за някой лев в повече. За някой оплескан с твоята кръв лев, изсмукан от вените ти лев, солен от сълзите на майката на някой гаден, долен, пропаднал наркоман лев, от сълзите на бащата на някоя "натокана" курва лев...
Срам ме е и ти се чудя, защото и тази Коледа ще си пуснеш пършивия SMS и ще заспиш спокойно, вместо да попиташ защо изобщо се налага да пускаш SMS-и. Всъщност, няма да питаш, защото знаеш, че нито си платил данъците си, нито си поискал сметка от недомислиците, за които гласуваш, къде са парите ти? Не за свободата, не за съвестта ти - за парите ти говоря, за шибаните пари - единственото, за което мислиш, сякаш не знаеш, че там горе се отива най-много с две свещи. Оставил си питането за съвест, морал и свобода на две шепи луди по площадите и на една шепа студенти...
О, не - недей да ми лицемерничиш: ти знаеш, че ме е срам от тебе и аз знам, че и теб те е срам от мене. Срам те е, защото ти казвам, че ме е срам от тебе право в широко затворените ти очи. Казвам ти го и хвърлям думите си в несъществуващото ти колективно лице като мръсен сервитьорски парцал, взет от същата кръчма, в която всяка вечер крещиш с впиянчен глас "Тежко, тежко, вино дайте..." и млъкваш, защото не знаеш как беше нататък. Изкряскваш го, после ставаш несигурно и отиваш до миризливия, опикан и осран кенеф да изхвърлиш утайката си върху паметта на най-великия си поет-революционер. Върху паметта на всичките си поети, на всичките си революционери.
Срам ме е и ти се чудя, но няма да го правя още дълго, да знаеш. Аз съм част от тебе, ти си част от мен, но един ден просто ще ми писне да ме е срам и просто ще направя единственото, което мога - ще се махна от тебе, така, както го направиха милиони други и децата ми няма да са част от тебе. За да не ми се чудят и да не ги е срам от мене...