Skip to main content

Себичното копеленце споделя или Нема такова нещо като житейско счетоводство

И кат се почнаха едни равносметки...
Докато се търкалям с пълен с високохолестеролна храна търбух и се опитвам да преживея и тази Коледа с всичките й традиционни дивотии, ща не ща се присещам какво ми се е случило през последните 12 месеца. Опитвам се да премисля кои са всъщност значимите неща, които са ми се случили, кои са нещата, които може би ще имат някакво значение за остатъка от живота ми. Оказва се, че тези неща изобщо не са много и, вероятно заради дребнобуржоазната си суета, намирам това за напълно нормално.
Установил печалния факт на доста еднообразното си и незначително във вселенски мащаб битие, аз се обръщам на другата кълка и решавам, че всъщност май по-важно е не какво ми се случило, а какво съм научил през тази 2013-та година, 43-та в моя живот...

Видите ли, това е наистина лоша идея зашото ако трябва да съм максимално откровен, щеше да е по-честно просто да напиша "Списък на нещата, които (отново) не научих през 2013 г. и (вероятно) няма да науча през 2014 г." Не мисля,че съдържанието на моя списък представлява интерес за някого другиго, така че, ако искате, напишете си свой. Само да знаете, че той няма да ви свърши абсолютно никаква работа като оправдание на глупостите, които ще натворите през 2014 г. Ще кажете - за къв ми е тогава изобщо да се захващам с този списък? Аз пък ще ви отговоря: Защото е гот поне веднъж годишно да си кажеш кво гадно себично копеле си, колко много се харесваш такъв и как изобщо нямаш нaмерение да се оправдаваш за това.

На пръв поглед изобщо не звучи добре, но какво друго е прословутият pursuit of happiness ако не възможността да бъдеш това, което бездруго си, без да се мъчиш нон-стоп да се променяш само и само да се харесаш на група незначителни други? Като се замислите, ще видите, че да бъдете самите себе си е достатъчно трудно. Вероятно е дори най-трудното нещо на света.

Смятам, че онова там за "да имаш силата да промениш това, което можеш да промениш; да приемеш, това, което не можеш да промениш и да имаш мъдростта да правиш разликата между двете" е дефиниция на едно непостижимо прозрение, защото то предполага висша степен на умение за безстрастно, хипер-рационално мислене, на което са способни малцина (a те в общия случай имат и сложно звучащи психиатрични диагнози или са поне д-р Шелдън Купър).

Затова, хич не го мислете - вероятно и през 2014 г. ще направите същите грешки, каквито сте направили през 2013 г., но ако все пак избегнете част от тях толкова по-добре.

Аз например, през 2013 окончателно загубих вероятно най-близкия си приятел. Не, не е умрял,
нито заминал надалеч - просто го отблъснах от себе си по най-гаден начин, може би защото много го обичам. Загубих всякакъв помен от равновесие в живота си, без изгледи скоро отново да го възстановя и, безспорно, така ми се пада. През 2013-та спечелих нови приятели, което не ми се беше случвало много отдавна и спечелих познание за себе си, което наистина ме направи свободен. Спечеленото през годината обаче не офсетва загубеното, защото това просто не е счетоводство.
Така че, майната им на равносметките - 1 януари 2014 г. е просто първия ден от остатъка на живота ви, нищо повече...

А, да - да не забравя: ползвайте крем против слънце:


ПП: Редно е, поне в края на календарната година, да благодаря на всички, които са прочели някой от моите постове. Благодаря ви за вниманието, коментарите, критиките и всичко останало. Бъдете здрави!

Comments

Popular posts from this blog

Нелепата, но безкрайно поучителна история за едно дилдо, пакостниците Гого, Евгени и Кинчето и Стефан Стамболов

Както често се случва, всичко започна абсолютно случайно, без никакво предварително планиране и без никой от главните герои да подозира какъв неочакван обрат ще придобият нещата. Което не е никакво оправдание за действията им, разбира се, но поне е някакво обяснение как стана тъй, че цялата нация някак успя за няколко дни да се самоизнасили, при това с помощта на едно-единствено дилдо, а на всичкото отгоре и да усети даже известно удоволствие от акта. Но нека започна от начало...

Цялата работа беше, че Гого, ученик от 11д на елитното столично Средно училище по кибернетика, мениджмънт, археология, нумерология и чуждестранни езици (СУКМАНЧЕ) „Свети Великомъченик Кормесий Горносусурлевски“ щеше да има рожден ден. Неговият доста добър приятел Евгени, ученик от 11а на не по-малко елитната столична Полупрофесионална гимназия по знакова хомеопатия (ПОПРОГИЗНАХ) „Света Евпраксия“ искаше да му направи подарък.

Как отидох в ада и се върнах да разкажа за това...

Един мой приятел, да го наречем Стамат, преди няколко години реши да заведе тогавашното си гадже на релаксиращ уикенд в кокетен, луксозен спа-хотел в планината. В уречения петък следобед, двамата яхват колата и се изнасят за два дни секс и сухоежбина във въпросната света обител на романтиката и любовния уют. Пристигат, влизат във фоайето и... спират втрещени!

За кво ревеш, бе?

Мъглив ноемврийски ден, преди точно четвърт век… Гладен съм, недоспал, мърляв като прасе, измръзнал и ужасно кисел. Мотая се в някакъв окоп на 300 м от турската граница, пуша цигари „Арда“ една от друга и броя секундите... Около мене, 1000 други мизерници, всичките облечени в износени въшкарници, модел 1912 г., правят приблизително същото. Скуката, постоянното състояние на полуглад и полусън, недоебието и неизбежното затъпяване, заличават почти всеки помен от надежда, че някой ден отново ще сме хора.