Докато се търкалям с пълен с високохолестеролна храна търбух и се опитвам да преживея и тази Коледа с всичките й традиционни дивотии, ща не ща се присещам какво ми се е случило през последните 12 месеца. Опитвам се да премисля кои са всъщност значимите неща, които са ми се случили, кои са нещата, които може би ще имат някакво значение за остатъка от живота ми. Оказва се, че тези неща изобщо не са много и, вероятно заради дребнобуржоазната си суета, намирам това за напълно нормално.
Установил печалния факт на доста еднообразното си и незначително във вселенски мащаб битие, аз се обръщам на другата кълка и решавам, че всъщност май по-важно е не какво ми се случило, а какво съм научил през тази 2013-та година, 43-та в моя живот...
Видите ли, това е наистина лоша идея зашото ако трябва да съм максимално откровен, щеше да е по-честно просто да напиша "Списък на нещата, които (отново) не научих през 2013 г. и (вероятно) няма да науча през 2014 г." Не мисля,че съдържанието на моя списък представлява интерес за някого другиго, така че, ако искате, напишете си свой. Само да знаете, че той няма да ви свърши абсолютно никаква работа като оправдание на глупостите, които ще натворите през 2014 г. Ще кажете - за къв ми е тогава изобщо да се захващам с този списък? Аз пък ще ви отговоря: Защото е гот поне веднъж годишно да си кажеш кво гадно себично копеле си, колко много се харесваш такъв и как изобщо нямаш нaмерение да се оправдаваш за това.
На пръв поглед изобщо не звучи добре, но какво друго е прословутият pursuit of happiness ако не възможността да бъдеш това, което бездруго си, без да се мъчиш нон-стоп да се променяш само и само да се харесаш на група незначителни други? Като се замислите, ще видите, че да бъдете самите себе си е достатъчно трудно. Вероятно е дори най-трудното нещо на света.
Смятам, че онова там за "да имаш силата да промениш това, което можеш да промениш; да приемеш, това, което не можеш да промениш и да имаш мъдростта да правиш разликата между двете" е дефиниция на едно непостижимо прозрение, защото то предполага висша степен на умение за безстрастно, хипер-рационално мислене, на което са способни малцина (a те в общия случай имат и сложно звучащи психиатрични диагнози или са поне д-р Шелдън Купър).
Затова, хич не го мислете - вероятно и през 2014 г. ще направите същите грешки, каквито сте направили през 2013 г., но ако все пак избегнете част от тях толкова по-добре.
Аз например, през 2013 окончателно загубих вероятно най-близкия си приятел. Не, не е умрял,
нито заминал надалеч - просто го отблъснах от себе си по най-гаден начин, може би защото много го обичам. Загубих всякакъв помен от равновесие в живота си, без изгледи скоро отново да го възстановя и, безспорно, така ми се пада. През 2013-та спечелих нови приятели, което не ми се беше случвало много отдавна и спечелих познание за себе си, което наистина ме направи свободен. Спечеленото през годината обаче не офсетва загубеното, защото това просто не е счетоводство.
Така че, майната им на равносметките - 1 януари 2014 г. е просто първия ден от остатъка на живота ви, нищо повече...
А, да - да не забравя: ползвайте крем против слънце:
ПП: Редно е, поне в края на календарната година, да благодаря на всички, които са прочели някой от моите постове. Благодаря ви за вниманието, коментарите, критиките и всичко останало. Бъдете здрави!
No comments:
Post a Comment
Дръж се прилично.