Skip to main content

Sancta Simplicitas!? Не, благодаря - аз бях дотук...

Шест месеца по-късно...
Оная вечер, след като направихме генерална репетиция на "Посрещането на хер Киприн", с Илфа пътувахме заедно в таксито. Естествено, дуднехме за политика и шофьорът - на вид столичанин в повече, очевиден средностатистически лузър и видимо побъркан от скуката по стоянките, решава "да ни заговаря":
- Момчета, а кво мислите за Бойко Борисов?
Казваме му какво мислим.
- Ама той май единствено напраи нещо, 'се пак - не се отказва бакшишът.
Двамата с Илфа в един глас питаме:
- И кво е направил?
Шофьорът, видите ли, пак не се дава:
- Ако чакате да ви кажа "магистрали", нема да го кажа.
Решавам да съкратя нещата, че маршрутът е къс:
- Добре, бе - казвам аз. - Ето, ти караш такси. Как точно Бойко подобри нещата за тебе?
Отговорът на бакшиша е светкавичен:


- Никак! Направо ни еба майката на фирмата, разсипа ни.
- Ами тогава, кво ми говориш, че само той би направил нещо?
- Ми не знам, все пак в сравнение с другите... - отговаря таксиджията.

Още два дни по-късно...
По единия канал - Орешарски чете опорни точки. Говори за "консервативното" си възпитание, как семейството му го подкрепяло, как не му достигал сън - тоест, прави се на човек. После пак за онова как икономиката се била стабилизирала. Изобщо - опорни точки, които всеки студент трети курс ПР в Софийския с повече от 20 г мозък ще му напише. И които повтаря за стотен път, както си е по учебник, впрочем.
По другия канал - Борисов. Той не ползва опорни точки, щото явно е измислил сам всичките опорни точки на света. Вместо това чете списък с турски имена. Сякаш чете присъда. С обичайния си, нелеп, настойчив тон. Като на амбициозен даскал по трудово, който си мисли, че преподава истинска учебна дисциплина. Само дето накрая не каза на коя точно гара чакат конските вагони...
А срещу тия двамата, седят някакви журналисто-водещи и кимат великомудро. Изобщо не ги вълнува какво се казва в студиото- хепи са, защото знаят, че други журналисти и водещи цяла седмица ще дращят и плещят цитати от предаванията им. Това явно е по-важно от всичко на света.

Шест месеца по-късно...
Какво се промени? Нищо? Всичко? Някои неща?
Приятелите ми, част от които познавам от точно шест месеца, но вече много обичам, също си задават тези въпроси. Някои са обезверени, други натъжени, но всички, без изключение са уморени. А на някои, точно като на мене, просто ужасно им писна.
Оставка? Ами, ОК. Борбата за нея и за всичко останало е просто прекрасна. Спасяваме съвестта си, чешем романтизма си, изчистваме възгледите си и може би дори душите си.
А после се качваме в таксито и шофьорът ни пита:
- Момчета, какво мислите за Бойко Борисов?..

Преди шестстотин години...
Един чешки поп на име Ян Хус дръзнал да се възпротиви на светата църква и нейните порядки. Голем реформатор бил той и особено се дразнел на това, че църквата продава индулгенции - тапия за опрощаване на всякакви грехове пред Бога. Както си му е редът обаче, църквата успешно се постарала Хус да бъде изгорен на клада като еретик. Казват, че палачите отначало не могли да запалят кладата както трябва. Тогава, една изкуфяла старица се приближила и добавила тъкмо нужното количество подпалки, та огънят да тръгне. Като видял това, Хус възкликнал "Sancta simplicitas!" (О, свещена простота!). Такъв човек бил този Хус...

Е, аз не съм Ян Хус. Ама изобщо не съм. И за мен "свещена простота" не съществува. Да не говорим, че не вярвам в индулгенции, а и у нас ги продават само в Парламента...

Освен това нямам намерение да горя нито в прекия, нито в преносния смисъл заради някакви объркани таксиджии, пожарникари в мъжка менопауза, роботи с човешки тела и чара на фаянсова плочка в обществена баня. Не ме интересува оная оставка вече. Нищо, че е неизбежна като изгрева на слънцето.

Тя е ужасно закъсняла - ей го кога е 1 януари 2014 г., полети до Лондон има всеки ден, а тъпите таксиджии не се интересуват от оставки...

Затова, подавам своята оставка от всичката тая свещена простота и си взимам шапката. Тя е на "Далас Каубойс"...





Comments

Popular posts from this blog

Нелепата, но безкрайно поучителна история за едно дилдо, пакостниците Гого, Евгени и Кинчето и Стефан Стамболов

Както често се случва, всичко започна абсолютно случайно, без никакво предварително планиране и без никой от главните герои да подозира какъв неочакван обрат ще придобият нещата. Което не е никакво оправдание за действията им, разбира се, но поне е някакво обяснение как стана тъй, че цялата нация някак успя за няколко дни да се самоизнасили, при това с помощта на едно-единствено дилдо, а на всичкото отгоре и да усети даже известно удоволствие от акта. Но нека започна от начало...

Цялата работа беше, че Гого, ученик от 11д на елитното столично Средно училище по кибернетика, мениджмънт, археология, нумерология и чуждестранни езици (СУКМАНЧЕ) „Свети Великомъченик Кормесий Горносусурлевски“ щеше да има рожден ден. Неговият доста добър приятел Евгени, ученик от 11а на не по-малко елитната столична Полупрофесионална гимназия по знакова хомеопатия (ПОПРОГИЗНАХ) „Света Евпраксия“ искаше да му направи подарък.

Как отидох в ада и се върнах да разкажа за това...

Един мой приятел, да го наречем Стамат, преди няколко години реши да заведе тогавашното си гадже на релаксиращ уикенд в кокетен, луксозен спа-хотел в планината. В уречения петък следобед, двамата яхват колата и се изнасят за два дни секс и сухоежбина във въпросната света обител на романтиката и любовния уют. Пристигат, влизат във фоайето и... спират втрещени!

За кво ревеш, бе?

Мъглив ноемврийски ден, преди точно четвърт век… Гладен съм, недоспал, мърляв като прасе, измръзнал и ужасно кисел. Мотая се в някакъв окоп на 300 м от турската граница, пуша цигари „Арда“ една от друга и броя секундите... Около мене, 1000 други мизерници, всичките облечени в износени въшкарници, модел 1912 г., правят приблизително същото. Скуката, постоянното състояние на полуглад и полусън, недоебието и неизбежното затъпяване, заличават почти всеки помен от надежда, че някой ден отново ще сме хора.