Skip to main content

Home Alone

Когато погледнеш какво става на площада в Киев, когато се опитваш да прочетеш между редовете в некадърно и тенденциозно-неутрално написаните новини за украинските протести, първосигналната реакция е да търсиш приликите между украинската действителност и нашата. Изкушението механично да драскаш чертички за всяка прилика и разлика просто напира…
Стоп. Да поспрем за миг…Това с чертичките всъщност е толкова безсмислено и ненужно…И все пак – гледката на десетките хиляди на Евромайдана и после минутката кадри от площад „Народно събрание“ с петдесетината „наши“ протестиращи направо те смачква. Като с тухла в стената те размазва...

Борислав Киприн написа „Къде, по дяволите, са всички?“ преди десетина дена и ме накара наистина да се замисля за отговора на този въпрос. 
За себе си знам къде съм аз и защо не съм на площада, но моите лични противоречия са си мой проблем… Отговорът на риторичния въпрос на хер Киприн е ясен. Болезнен е. Като разрез в плътта ти с лазерен скалпел. Чист разрез - безкръвен и прецизен, но все пак боли. Ужасно боли…

Защото „Те“ няма да дойдат „след празниците“, нито след Йорданов, нито след Ивановден, нито когато „се стопли“. Те, всички останали, няма да дойдат дори когато сметките за ток, парно и вода ги стиснат за гушите като стоманени клещи. Те няма да дойдат. Никога. Въпросните „всички“ са просто… Тях просто ги няма. Тях ги няма дори там, в онова кътче от време-пространството, което обитават в конкретния миг. Те са ЕГН-та и лични карти, редове в списъци на избирателни комисии, колекторски фирми, маркетингови агенции...

А вие сте сами. Сами сте вкъщи. До утре рано сутринта, когато ченгетата позвънят на вратата ви и ви поканят за справка в полицията и ви обяснят, че всъщност дори у вас си - пак сте на гости "у тях". Като през 1925 г. , като през 1934 г., като 1944 г. Като през 2013 г.  
Огледайте се, ослушайте се… Толкова хора по улиците, а всъщност няма никой. 

Има Корпорация „Лафка“. Дори не е Umbrella Corp., мамка му -  уж произвежда цигарки, вестници с кръстословици и хороскопи, а всъщност произвежда зомбита. Гладни, ненаситни и все така празни. „Уважаеми зрители, вижте филмовата програма на седми канал през празниците“… „Само днес – Преслава  и специална промоция за студенти – бутилка водка +портокалов сок…“
А каквото и да правите – правите го за „тях“, каквото и да постигнете – няма да го делите, ще им го подарите ЦЯЛОТО на „тях“. Не казвам, че няма смисъл. Не казвам дали го заслужават или не. Казвам само какво ви очаква.

Уви, да бяхте руснаци или поне украинци – тогава цяла Европа вас щеше да гледа. Но понеже не сте  - „Европа следи със загриженост“ свободата на словото, протестите, полицейското насилие, монополите, концентрацията на собствеността в медиите, нивото на бедността, съмнителните договори с Русия… Следи всичко това, но вас Европа не ви вижда. Големият брат, онзи отвъд Голямата локва… И той така. Следи със загриженост, но толкова – не сте нито Ирак, нито Афганистан, нито дори Сирия. Too long didn’t read поредното ви отворено писмо...

Вие сте сами. Сами сте вкъщи. Когато бяхте малки си мечтаехте точно за това – да си останете самички вкъщи…Земете сега тоя романтизъм и не ми се сърдете, че днес съм в такова лайняно настроение… 

Comments

  1. Жизнерадостно и оптимистично.

    ReplyDelete
    Replies
    1. ...т.е. тря'а сме оптимисти: и по-лошо ще стане! ;-)

      Delete
  2. А всъщност е изключително показателно как в Туитър имаше призиви към ПЕС, еврокомисари, Барозу и т.н. европейски величия, световни медии и творци, и какви ли още не хора, да се включат в борбата. Същевременно захладня и онези, които изпълниха Цариградско от Ректората до Плиска намаляха осезаемо. Подкрепихме Гези, подкрепяме и Евромайдан, а не подкрепяме собственото си бъдеще. Нямаме желание да променим нищо. Само задаваме въпроса "Кой ще дойде след това?"...
    Робският манталитет трудно се лекува. Спасението не дебне отвсякъде. И със сигурност не се казва Европа, САЩ или Русия. Спасението не се доставя от спасителя. Спасението зависи само от нас.
    Тъжен, но конкретен и много добър пост.

    ReplyDelete

Post a Comment

Popular posts from this blog

Нелепата, но безкрайно поучителна история за едно дилдо, пакостниците Гого, Евгени и Кинчето и Стефан Стамболов

Както често се случва, всичко започна абсолютно случайно, без никакво предварително планиране и без никой от главните герои да подозира какъв неочакван обрат ще придобият нещата. Което не е никакво оправдание за действията им, разбира се, но поне е някакво обяснение как стана тъй, че цялата нация някак успя за няколко дни да се самоизнасили, при това с помощта на едно-единствено дилдо, а на всичкото отгоре и да усети даже известно удоволствие от акта. Но нека започна от начало...

Цялата работа беше, че Гого, ученик от 11д на елитното столично Средно училище по кибернетика, мениджмънт, археология, нумерология и чуждестранни езици (СУКМАНЧЕ) „Свети Великомъченик Кормесий Горносусурлевски“ щеше да има рожден ден. Неговият доста добър приятел Евгени, ученик от 11а на не по-малко елитната столична Полупрофесионална гимназия по знакова хомеопатия (ПОПРОГИЗНАХ) „Света Евпраксия“ искаше да му направи подарък.

Как отидох в ада и се върнах да разкажа за това...

Един мой приятел, да го наречем Стамат, преди няколко години реши да заведе тогавашното си гадже на релаксиращ уикенд в кокетен, луксозен спа-хотел в планината. В уречения петък следобед, двамата яхват колата и се изнасят за два дни секс и сухоежбина във въпросната света обител на романтиката и любовния уют. Пристигат, влизат във фоайето и... спират втрещени!

За кво ревеш, бе?

Мъглив ноемврийски ден, преди точно четвърт век… Гладен съм, недоспал, мърляв като прасе, измръзнал и ужасно кисел. Мотая се в някакъв окоп на 300 м от турската граница, пуша цигари „Арда“ една от друга и броя секундите... Около мене, 1000 други мизерници, всичките облечени в износени въшкарници, модел 1912 г., правят приблизително същото. Скуката, постоянното състояние на полуглад и полусън, недоебието и неизбежното затъпяване, заличават почти всеки помен от надежда, че някой ден отново ще сме хора.