Е, имам новина за вас – някои важни и доста неприятни неща, които ни се случиха (и) през 2020 г. ще си останат и през 2021 г. Защото надеждата е особено нещо и обикновено забравяме най-важното, за което ни служи: за мотивация. Мотивацията лично ние да свършим едно или друго, че да се случат второ и трето, та наистина да се сбъдне тая пуста надежда. Вместо това,
Monday 4 January 2021
5 неща, които няма да се променят през 2021
Вече сме януари,
лето 2021-во от новата ера. Смяната на цифрата в края на поредния номер
на годината може и да е събитие без нито молекула значение за общия вселенски ход на
нещата, но все пак всички таим плаха надежда, че новата година ще е по-различна и по-добра
от предишната.
Wednesday 24 October 2018
Киселото мляко и единството и борбата на противоположностите
- Почна ли? – пита запъхтяно ужасът на еволюцията Методи,
пльосва се по корем върху мокрия пясък и краката му хвърлят малки фонтани от
морска вода, водорасли и песъчинки върху гърбовете ни.
– Не още – отвръща ужасът на еволюцията Генади и се
надига на лакти, за да не се нагълта с вода от поредната вълна, която залива
краката и задниците ни. – Ама преди малко започна да рови в торбата, скоро ще
започне.
Методи се заглежда към плажа и кима утвърдително.
- Да, скоро ще е. И дано този път не пропусне финале грандето
– казва той, после също се надига на лакти и започва да се оглежда наоколо. - А
Ушко де го?
- Е го там – отвръща Генади и махва неопределено с ръка
над главата си. – С Трънда Пиклата на лагуната е.
Методи цъква с език и се отпуска обратно.
Thursday 18 October 2018
Апокалипсис в центъра на Вселената
- Де го Ушко? – пита ужасът на еволюцията Методи, пуска сгънатата си плажна
кърпа на пясъка и се тръшва морно до мене. Надигам глава от хавлията и едва
открехвам клепачи.
- Е го там – отвръща му ужасът на еволюцията Генади, легнал на своята кърпа
от другата ми страна. – Довлече се по некое време и се просна като парцал.
Методи започва да врътка глава в произволни посоки, защото Генади толкова
го мързи,че дори не вдига ръка да посочи. Най-сетне локализира купчината
кокали, опаковани в мръсна тениска и още по-мръсни рязани дънки, с огромна,
остригана глава в единия край и стърчащи от нея под прав ъгъл спрямо черепа уши.
Методи зяпа Ушко няколко секунди, посочва го с брадичка и казва:
Friday 15 June 2018
Понякога си гледам пъпа...
Tuesday 5 December 2017
Оги
Историята е по истински случай. Имена на хора и места, както и някои събития са променени.
Оги. Просто Оги. Предполагам, накратко от Огнян, не съм сигурен, но за мен Оги си беше напълно достатъчно. Нямам спомен кой го беше довел в компанията и нямам представа къде живееше, нито къде се е подвизава обикновено. Всъщност, не го бях виждал никога преди тази случка, не го видях и никога повече след нея.
Оги май беше художник. Така ми казаха другите от компанията, но аз никога не съм виждал негова картина. Казаха ми още, че бил „страхотен“, „гениален“, „уникален“, „маниашки“ художник, ама аз не мога да го потвърдя.
1.
Срещнах Оги през едно ненормално лято в края на 80-те. С ужаса на еволюцията Ушко седяхме на гарата в Бургас, пържехме се под слънцето на перона и чакахме
Оги май беше художник. Така ми казаха другите от компанията, но аз никога не съм виждал негова картина. Казаха ми още, че бил „страхотен“, „гениален“, „уникален“, „маниашки“ художник, ама аз не мога да го потвърдя.
1.
Срещнах Оги през едно ненормално лято в края на 80-те. С ужаса на еволюцията Ушко седяхме на гарата в Бургас, пържехме се под слънцето на перона и чакахме
Subscribe to:
Posts (Atom)