Thursday, 28 November 2013

Кратка история на България: Част 1 – За всичко са виновни китайците…

Това е опит за умерено достоверна, приблизително безпристрастна, неособено научна  и най-вече кратка история на България. 
Няма претенция за изчерпателност защото нямаше да е кратка, но пък има известна претенция да съответства на общоприетите научни концепции по най-важните моменти на българската история. Дълго е, спорно е, така че четете на свой собствен риск. 

Историята на България е… Всъщност България не винаги е била там, където е сега, даже понякога е била повече от една, а пък българите не винаги са били българи, включително и когато преди 1300 години решили да се чучнат за постоянно баш по сегашните ни земи… Шашава работа, но за всичко са виновни китайците…
Да започнем отначало обаче...
Към 5-6 век от новата ера положението било следното: Западната Римска империя била превалила зенита си и императорите там се сменяли на всеки няколко години. Източната Римска се чудела аджеба Римска ли е или Византийска и редовно си спретвала спаринги с персийците на изток.

Междувременно, в огромните територии между Черно море и езерото Байкал (розовото на картинката по-долу), из необятните тамошни степи и хълмове, се шматкали купища народи. Повечето от тях били братовчеди по някаква линия и се отличавали с това, че всичките ужасно си падали по конете. Защо? Защото с конете по-лесно и по-бързо се придвижвали от едно пасище до друго? А защо им било да се местят от пасище на пасище? Защото им трябвала трева за конете. И защо са им коне? За да стигат по-лесно до другото пасище...И така нататък…
А когато не се местели от пасище на пасище и не муали конски пържоли в конскомлечен сос, въпросните народи се занимавали с това, с което се занимавали всички по онова време, а именно с ДРОБ – дранье, руганье, обиранье, беганье. Ще рече, че нападали вероломно комшиите, поругавали де що има женско (че и мъжко) за поругаване, отмъквали каквото можели и духвали обратно. Въобще, славно си живеели въпросните народи из степите и хълмовете…  
И точно тогава се намесили китайците. Сега, да сме наясно - китайците от всичко на света обичат най-много две неща: нудълсите и ебането. На китайците пишките може да са малки, може и да не са, но във всеки случай са много работливи и още тогава на света се пръквали повече китайчета отколкото каквото и да е било друго. А когато има много китайчета, трябват много нудълси, а за нудълсите трябва ориз. За ориза обаче е нужна земя, а китайците нямали чак толкова много. Проблем. Освен това, по онова време китайците били заети с няколкостотин граждански войни едновременно  защото, общо взето, всеки по-оправен селски бек се обявявал за император, хуквал за ДРОБ срещу комшията, после ставало обратното и прочее. Така че на доста китайци зверски им писнало и масово си вдигнали малките китайчета и малките (или не) работливи пишки и тръгнали да се преселват на Запад. Също като сега и по почти същите причини. Обаче на запад вече живеели гореспоменатите племена с конете, така че една и съща случка започнала да се случва твърде често:

Седи си хана на съответното конско племе в ханската юрта, пийва си кумис, чеше си ханското шкембе и се кефи на живота и току в юртата нахлува запъхтян пратеник.
- Хане ювиги, кофти новини ти нося, - казва пратеникът. – Нападнаха ни китайци! Голема ДРОБ настана…
- Верно? – мръдва мустак ханът. – И колко китайци, викаш, са ви нападнали?
- Ми некъде петнайсе-шестнайсе….
- Квооо?!! – облещва се ханът. – Е па толкова ли не можете с три джипа китайци да се оправите, бе!?
- …милиона… - смирено мънка пратеникът.
Ханът се облещва още повече.
- Стига, бе! Милиони значи… Така! Слушайте всички – стегайте юртите, заминаваме.
- Къде бе, ювиги? – питат боилите.
- Ми на север ще ни се смръзнат гъзовете, на юг много баири, а после много индийци, на изток са китайците, значи – тръгваме на запад - мисли на глас ханът.
- Ама там живеят брат‘чедите, - плахо възразява боил.
- Ебал съм ги у брат‘чедите – ДРОБ за тях, - бодро отговаря ханът, а после крясва: - Жена! Стягай багажа, че заминаваме.
- Най-сетне отиваме в Париж?! – радва се ханката.
- Да, бе - отиваме при майка ти, чумата да я тръшне, гадта му с гад дълголетна ниедна!
Горе долу така трябва да е било...

И така, племената тръгвали на запад, следвани по петите от милиони китайци. Учените днес наричат това събитие Велико преселение на народите и то траело (с леки почивки) чак до къмто 8-ми век. Че и по-късно. Че и до днес.

Полека-лека, конските народи стигнали до това, което днес наричаме Европа, като някои племена (хуните например) били доста по-пъргави от другите и доста успешно се справили с оядените европейци, макар и за кратко. Някъде към края на 6-тия век, едно племе си харесало североизточния край на Черно море и решило повечко да се задържи там... И се задържали за много. Днес наричаме това, което въпросното племе имало като държава, Велика България. Тогава обаче те самите не се наричали „българи“, макар че си били същата пасмина като сегашната. Някъде към средата на 7-ми век, шеф на въпросната пасмина бил хан Кубрат, който може да се каже, че измислил най-яката схема за рекет за ония времена и по ония места. Разбрал се с императора в Константинопол, че ще му пази северната граница от имигранти срещу съответното заплащане. Съответно, Кубрат периодично пропускал по някое и друго нагло племе да навлезе за ДРОБ във Византия, а после опердашвал въпросното племе, за да си заслужи византийската стипендия. В негова защита можем да кажем, че това си било напълно легитимна практика в ония времена и никой не се цупел много-много.

Сега, оная приказка за Кубрат, синовете му и снопа с пръчки не е истина, в най-добрия случай е копи-пейст. Почти няма народ без подобна история я с пръчки, я със стрели, я с копия. Общото във всички истории обаче е, че въпреки нагледния пример, синовете неминуемо прецакват нещата като не спазват хубавия съвет. Така станало и с наследниците на Кубрат. Умрял човекът,най-големият му син го наследил и тутакси обявил на по-малките си братя, че или чупката или ДРОБ за тях. И така, един тръгнал на север, стигнал до средното поречие на Волга и там основал Волжка България, която ей така, почти на майтап го открепила има няма още петстотин години. Другите братя, понеже не се сетили друго, тръгнали на запад, покрай брега на Черно море. Един от тях ще да е бил и Аспарух. Тръгнали те, ама не стигнали твърде далеч и се установили около делтата на Дунав. Готино място – две-три реки да те пазят от комшиите, много славяни наоколо за ДРОБ, а и понеже били още по-близо до Византия, отново успели да си спретнат оная далаверка с рекета.

Византия по онова време изобщо не била яко място за живеене и си имала проблеми. Много проблеми. Първо – императорите й взели да се сменят като носни кърпи, второ - арабите я тормозели от изток и от юг, трето – народът й изобщо не бил наясно кви точно християни са, което по ония времена трябва да е било адски важно. Колкото до северните й балкански провинции, те били най-вече населени със славяни, тук-там по някой грък (винаги са нужни счетоводители), както и по някоя жалка отломка от траки, келти и прочее паплач. Изобщо, мястото само номинално било византийско и в Константинопол напълно ги уреждало да плащат на някакви конеядци да им пазят Мизията, Тракията и Македонията. Проблемите обаче започнали, когато на трона се качил невръстният Константин IV. Арабите тутакси пратили мощна флота, която без никви грижи обсадила Константинопол и в продължение на пет години тормозела града, без обаче да може да го превземе. Като чули за това, славяните моментално тръгнали за ДРОБ на юг и на свой ред обсадили Солун. Изобщо, във Византия настанали кофти времена и съответно, империята закъсняла с вноската към Аспарух и неговите хора. Които пък никак не се колебали и тръгнали сами да си събират дължимото на юг от Дунав. Според някой, точно тогава в бръснатата глава на Аспарух му се заформила идеята за пореден път да мести дисагите и този път да се позиционира някъде в Добруджа. Мястото било супер – равно, с много пасища за конете и с тъкмо достатъчен брой славяни за ДРОБ.

Константин IV изглежда обаче се оказал способен младеж или имал добри съветници и генерали. Отблъснал арабите, прогонил славяните от Солун обратно отвъд Стара Планина, потушил няколко бунта, помирил всевъзможните християнски секти и течения, напердашил жена си и накрая решил да се оправи и с Аспарух. И понеже бил кисел константинополски гъзар, пратил армията по суша, а самият той се заклатушкал по море с гъзарския си кораб.

Славяните, на които никак не им било гот от оная неуспешна работа със Солун, моментално се видели с Аспарух и му казали, че Коцето иде с всичките си яки педераси. Предложили му и сделка – да помогнат на Аспарух, а той после да ги пази от бъдещи набези на византийците, техната кожа ромейска деба… Аспарух отметнал плитка, примижал замислено и рекъл:
- Копелета, приемам сделката. Само турете и две блондинки от вашите и сме фитка. 
Славяните се спогледали, но само един се престрашил:
- Става. Ама да знаеш, Аспарухе, ти си ебати клишето с тея блондинки...
- Дреме ми, - рекъл Аспарух. - Глейте сега кво правиме: ние тука ще укрепим лагера и ще чакаме. Вие стойте наблизо и глейте да не ми препиете с медовина баш кога не требва. Това е.

После нещата се развили… странно.  Когато Аспарух и славяните видели колко войска е помъкнал Константин IV (който изобщо не бил толова стар, колкото изглеждаше Йоско в „Хан Аспарух“ и изобщо нямал брада), доста им се дръпнали лайната, щото не били виждали толкова гърци накуп никога. Първия ден се потупали малко, щот нали, „нема да се излагаме, война водим тука“. Така и на втория ден, че и на третия, но все пак Аспаруховите хора и славяните някак устоявали, макар и доста трудно. За техен късмет обаче, същата вечер Константин така препил, че си легнал само по гащи, настинал зловещо и се тръшнал с температура. На сутринта, викнал свитата и им рекъл, че си тръгва обратно за Константинопол, а те ако обичат, да довършат тука войничката, че си ебало майката, ясно?
Метнал се Коцето на колесницата и си тръгнал. За беда обаче, армията го видяла как си заминава, решили, че императорът бега и побегнали и те. Аспарух направо се оцъклил от изненада и кеф, а хората му отупали каквото останало от византийците. После, вдигнали целия лагер и потеглили вкупом на юг.

Стигнали някъде към сегашното място на Шумен и спретнали нов укрепен лагер, около който много бързо се насъбрали всякакви занаятчии, търговци, проститутки и прочее обслужващ персонал. Нарекли мястото Плиска и докат се усетят, лагерът станал град.
Константин доста го бил закъсал със здравето, затова вместо да воюва с Ааспарух просто му дал територията в замяна на защита от други гадове, а след още една две години пукнал от дизентерия преди да навърши 34.

А Аспарух… Той смъкнал схванатия си гъз от коня и си рекъл, че му е писнало донемайкъде да се лангърка по седла и всяка вечер да опъва юрти на ново място и затова - тука ще бъде България и тва е, ебал съм го и преселението на народите.
Та така…

Част 2 - Как Боби стана Мишо без изобщо да е травестит…

Част 3 - Как Киро и Мето измислиха едни букви и оплескаха половината интернет...

Част 4 - Възход и падение на курортното дело


 

9 comments:

  1. Копеле не че нещо ама жесток стил :D
    Иначе е доста контроверсал спрямо модерните теории :)

    ReplyDelete
  2. Хаха, не се бях хилил толкова от един текст на krasita. Чакам част 2 с нетърпение :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря. А линк към текста на Kpacuma?

      Delete
    2. Това е конкретния http://krasitta.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/01/05/tuhli-mazilka-i-led.467041

      Delete
  3. Смехът е здраве , изгоних хремата за месеци напред :) :) :)

    ReplyDelete
  4. Там в розовото ориз не става. Зорът на китайците е да изнасят коприна и да внасят роби. А точно 4-5 век половината Китай го завладяват Петимата варварина (https://en.wikipedia.org/wiki/Wu_Hu).

    ReplyDelete
  5. Пълни глупости :(
    А за китайците се знае, че са търгували с българите в прастари времена и са се научили от тях на най-различни технологии ( например обработка на цветно стъкло ) и разни други щуротии :)

    ReplyDelete
  6. Адмирации за стила. И за хрумването, което е абсолютно вярно :) Браво. Въпреки че е написано в стила на циниците, това е истината. Колега, не се шашкайте, че не ви приемат насериозно. Истината е, че много малко хора са чели история и като им снесеш, че китайците са в дъното на световните тенденции, току те наскочат, че "българите са по-древни и от тях". Дерзай в същия стил и някой ден да даваш автографи на книгите си!

    ReplyDelete
  7. Браво! Много ме изкефи, смях от сърце и то по действителни исторуически събития. :-)

    ReplyDelete