Sunday, 1 December 2013

Кратка история на България: Част 2 - Как Боби стана Мишо без изобщо да е травестит



Това е опит за умерено достоверна, приблизително безпристрастна, неособено научна  и най-вече кратка история на България. 
Няма претенция за изчерпателност защото нямаше да е кратка, но пък има известна претенция да съответства на общоприетите научни концепции по най-важните моменти на българската история. Дълго е, спорно е, така че четете на свой собствен риск.


Kъм 681 г. Аспарух най-сетне си бил монтирал номадския задник на едно място и ей така, някак небрежно, от първокласен калпазанин-рекетьор се превърнал и в основател на държава. Номинално, неговият гангста търф обхващал кажи речи цяла Мизия - от Дунав до Стара планина, но…

Особена била тази държава. В нея имало малко българи, които още си живеели в юртите, затънали в конски мръвки и лайна, а останалото население били маса славяни и двата народа не се харесвали много-много. За българите, туземците... пардон - славяните, били съвсем легитимна мишена за ДРОБ – дранье, руганье, обиранье и беганье. За слявяните, българите били некви смрадливи конеядци, които все пак са за предпочитане пред византийците защото хал-хабер си нямали от данъчно облагане и защото, за разлика от византийците, българите изобщо не се опитвали да направят от славяните смирени христиени. Пък и българите пазели славяните от други конеядци и затова изглежда било някак приемливо ако отвреме-навреме честта на някоя пищна славянка даде фира.

Така че скромната рекет-операцийка на Аспарух си вървяла съвсем прилично докато един прекрасен ден някакво хазарско копеле не му вкарало сабя между ребрата. С други думи – Аспарух умрял и синът му Тервел тутакси поел фамилния бизнес.

Тервел бил съвсем друга работа. Първо, изглежда бил доста по-умен от татко си, второ – май бил и християнин, на което византийците доста се кефели. Възкачил се Тервел и баш тогава във Византия свалили император Юстиниан II, отрязали му носа и го натирили в чужбина. Въпросният император първо отърчал при хазарите, където вместо с армия се сдобил със жена, което и тогава, и сега, изобщо не е същото. Стават такива грешки в превода... Съответно, Юстиниан цъфнал при Тервел и двамата чукнали сделка. Срещата им трябва да е била знаменита:
   - Ау, Юсти, ау, копеле! Ми то ти нема носа, бе… - казал Тервел, когато видял колегата.
   - Известно ми е – рекъл императорът. – Аз тука за една далверка съм дошъл…
   - Знам, знам, немаш грижи – отвърнал Тервел. – Обаче, такова, ти си византиец, затова ти пускам фактурката веднага, нищо лично…
   - Пускай квот щеш, счетоводството работи само в сряда.
   - А да видим – казал Тервел. – И 'земи направи нещо за тоя нос, че така в муцуната приличаш на п…
Юстиниан явно се засегнал, защото си направил нов нос. От злато. Навярно е било нелепа гледка, ама....

И така, Тервел помогнал на Безносия да си върне трона и тутакси внесъл фактурката в имперското счетоводство. Било вторник, но нямате идея как променя календара гледката на 15,000 български конника из улиците на Константинопол. Поради някои временни финансови затруднения обаче Императорът връчил на Тервел малко кеш, нотариалния акт за областта Загоре и сестра си за жена като бонус. За първи път България ъфишъли придобила земи южно от Балкана.

Тервел се прибрал, но само след няколко години пак се юрнал обратно към Константинопол - императорът (един друг – както си му е редът във Византия, Юстиниан вече бил скоропостижно заклан) го извикал, защото го били полазили… араби. Адски много араби. Обсадили арабите Константинопол, обаче допуснали капитална грешка, защото може и да били големи математици и незнамсиощекакво, но били пълна дупка откъм метеорология. Тервел изчакал да настъпи зимата, която по поръчка се оказала от най-гадните, а после просто натаковал мамицата им арабска, която вече бездруго била доволно натакована от болести, глад, мизерия и студ. Явно се е справил доста добре с натаковането, защото половин Европа се изредила да му се радва и да го хвали какъв юнак е, даже направо светия. На Тервел му било много гот, но въпреки това треснал на императора поредната фактура, която впрочем също била надлежно платена.

После, Тервел умрял и в България започнали яки простотии… За петдесет години се сменили десетина и повече хана, докато най-накрая Крум не поел нещата. И ги поел той, чудно ги поел. Изглежда, Крум ще да е бил пълен социопат, абсолютно психо, на когото изобщо не му пукало от никого и нищо и режел ръце, крака, глави и пишки за какво ли не. За да му е по-лесно, викнал двама-трима писари и направил точен ценоразпис: искаш да се напоркаш кат свиня – нямаш грижи, но гориш с ръка. Гепиш кинти – двете ти кунки отиват курбан; насилиш другарче – първо оставаш без хуй, после и без глава… после Крум тръгнал на война. С всички. В началото на 9-тия век успял да завземе и това, което имаме сега като София и изобщо удвоил територията на страната.

Това със София яко вбесило императора Никифор I (егати смешното име!) и той тръгнал да се оправи с Крум. Малкото войска в Плиска не могла да спре Никифор, който завзел града, влязъл в двореца на Крум и си спретнал зверски купон – пиене, музика, курви, убийства... А през това време Крум спретнал на колегата Ники гадна засада в планината. Когато поизтрезнели, византийците натоварили плячката и си тръгнали обратно към вкъщи. Българите нападнали лагера им и ги изклали повсеместно, заклали и самия Никифор. Може и да истина онова, че Крум си направил чаша от черепа му, може и да не е, но при всички положения, това си е егати гнусотията… После, Крум подложил византийците на методична ДРОБ и аха-аха да превземе самия Константинопол и взел че умрял.

Петдесет години и пет-шест хана по-късно, на престола български се качил Борис и тука вече историята на България става много яка, защото той успял да забърка такава паневропейска кочина, че част от нея до ден днешен стои неизчистена. Проблемът бил, че Борис наследил прилична по територия страна, в която обаче народите били най-различни, говорели всеки на свой език и си вярвали всеки в своя бог или богове и изобщо, всеки си я карал по неговата и това водело до куп проблеми. На всичкото отгоре, страната била притисната между прословутия чук и още по-пословичната наковалня - две големи християнски сили, които не можели да се понасят и всячески се опитвали да се прецакат една друга, най-често за сметка на другарчето по средата. Едната сила била Франкската империя, прясно поделена между синовете на Карл Велики, а другата  - Византийската такава. Двете държави се дърлели за кво ли не, но най-вече за това дали папата в Рим или патриархът в Константинопол по-добре и по-яко е хванал Бога за шлифера. Насред всичкия тоя хаос стояла България, начело с Борис, който изобщо си нямал представа как точно да се оправя. Хич не го бивало за войник и загубил почти всяка битка, в която се забъркал, затова решил, че много спешно трябва да измисли нещо, с което да тури спирачки на всички мераклии наоколо, а и некак да сдобри българи и славяни, които все така не можели да се траят. Огледал се, ослушал се и измислил… да приеме християнството, заедно с целия си двор и целокупния си народ. Поради което пуснал депеши до Рим и Константинопол с молба за оферти.

Това се оказало абсолютно гениална идея. Толкова гениална, че направо немало накъде. Изведнъж, от най-мразена, България станала най-ухажваната страна. И франки, и византийци тутакси спрели да полазват българските територии и вместо армии почнали да пращат епископи, владици и прочее попове да обясняват на Борис къв кеф е християнството и коя точно версия е по-яка.

От своя страна, Борис се правел на пълен пън и нон-стоп пускал по пощата въпросници, анкети и всякъв друг спам на светите отчета, които пък прилежно му отговаряли и изобщо, настанала голяма бумащина. Всичко това отнемало време, което напълно устройвало Борис и адски дразнело и папата, и патриарха. На всичкото отгоре, Борис леко наглеел на моменти, като пращал писма като например това:

"Уважаеми Папа, 
Благодарим Ви за отговорите на нашите 119 въпроса от миналия месец. Със съжаление обаче забелязахме, че сме получили само 106 отговора. Бъдете любезни и попълнете въпросника акуратно, за да можем да продължим преговорите.

С уважение,
Борис"

Въобще, пазарлъкът продължил доста време, но накрая Борис трябвало най-сетне да каже какво е избрал. По някои чисто конюнктурни причини, избрал да приеме Източното православие, което адски изкефило византийския император и патриарха и ужасно сговнило папата и франките. Двете църкви, които бездруго едвам се траели, си разменили по една експресна анатема и прекъснали всякакви връзки. Това положение, повече или по-малко, продължава и до днес…

Византийският император Михаил III и патриарх Фотий тутакси изстреляли ято епископи, архимандрити и цял куп други men in black да покръстват наред из България. Започнали с Борис и родата му. Гледката трябва да е била безумна, диалозите по време на церемонията - вероятно прайслес:

      - И ся кво? Искате да туря тая педерастка нощница и да вляза в тоя казан? - пита Борис.
- Точно така, хане ювиги... Пардон - княже! - отговорил епископът, отговорник по покръстването.
- А ти ще попееш малко, ще ми намокриш главата, после малко се питаме едни работи, ти пак пееш и това е, така ли?
- Ъъъъ, мда, горе-долу това е.
- А аз вече няма да съм Боби, а Мишо?
- Императорът предпочита името му да се произнася Михаил, но да - така ще се казвате, щото той ви го играе кръстник.
- Хм, тъпо име, няма какво. Айде да почваме, ама да си знаете: `a съм настинал, `а съм станал католик.

Разбира се, когато работата опряла до останалите български благородници, нещата изобщо не минали толкова лежерно и шайка боляри спретнали бунт. Борис много бързо се разправил с тях. Ще рече - отрязъл им главите. Както и главите на жените им. И на децата им. И на целите им родове. Казват, точно 52 рода… Ефектът, съвсем нормално, бил такъв, че всичкото българин и славянин в страната изведнъж изпитало неистово желание да се покръсти, ама ако може веднага. А освен това, понеже изведнъж се освободили бая болярски позиции, Борис ги запълнил със славяни, което се оказало особено благотворно за единството на нацията. После, казват на Борис му станало кофти след толкова убийства, записал се монах и влязъл в манастир, за да се покайва, а княз станал синът му Расате а.к.а. Владимир. 

Расате пък решил, че тая история с християнството е тъпа и се опитал да върне езичеството, което естествено му донесло само неприятности, защото татко му зарязал манастирското вино и се върнал в Плиска в егати лошото настроение. Борис-Михаил напердашил сина си, извадил му очите и го натирил и него в манастир. Толкова по въпроса с покаянието. След това, Борис-Михаил викнал третия си син, студент в Константинопол, чучнал го на трона и след като теглил една майна на света за последно, се върнал в манастира да си гледа пенсията. Та така...

2 comments:

  1. И преди историята ми беше на сърце, но мисля, че никога вече няма да погледна на нея по стария сухарски начин. За което искрено благодаря!

    Поздрави! :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. И аз благодаря за вниманието, отделеното време и добрите думи. Забелязах подобни неща и във Вашия блог - поздравления:-)

      Delete