Whiskey, Tango, Foxtrot...

На днешния свят на хората му липсва точно едно, единствено нещо. То е по-висше от любовта, която е заложена генетично и неотменимо в нас и е по-важно от креативноста, защото без него тя е невъзможна.
На днешния свят на хората му липсва любопитство. Някак станаха малко онези, които си задават тормозещи въпроси като "Защо така?", "Какво би станало ако...", "Това пък сега откъде се появи?", "What the fuck?" (с питанка, като истински въпрос обаче, а не като еквивалент на "Бре, да еба!") и т.н.

Довиждане и благодаря за рибата, дет се вика…

Пиша това, за да съобщя, че прекратявам да правя „нещо“, на което отделях доста време в последните почти шест месеца. Нещото (наричам го така, защото ми се струва нагло и погрешно да го нарека „проект“) се казва

Много кратко отворено писмо до Бойко Борисов

Уважаеми господин Борисов,
Само нема да ме занимаваш повече със себе си. Видех те колко можеш. 
Със здраве.

Демокрация на сандвичите и минералната вода

От първия ден на протестите всеки път, когато се озова на жълтите павета с групата приятели и познати, с които обикновено движа на тези събития, текстът на една и съща песен изскача в съзнанието ми.
The Who - We Won't Get Fooled Again...

Днес отидох на посрещането на дупетатите след лятната им отпуска. Не останах дълго. Може би час и половина. Половината от разговорите ни бяха около това

Оставка на стената и глупости под нея.

Естествено, че бях на концерта на Роджър Уотърс. Заведох и двете си деца - на 5 и 14 години. Билетите купих още преди Коледа, за да мога да подаря един на големия си син. Осем месеца и още трийсет години преди това чаках това събитие, но няма да ви губя времето с описание на личните си трепети, защото всеки, който поне малко харесва Флойд или друга група или изпълнител от подобен калибър познава усещането най-сетне да дочака нещо подобно в България. Като изключим това, че моята по-ситна твар, на когото му беше първи концерт в живота, най-неочаквано

Сюрреалистично и абсурдно за едните 30 лв.- РАЗВРЪЗКАТА

Сори, че така, нали, с личната драма напред, ама на мен си ми беше важно...
Както описах преди няколко дни, имах драма с НАП заради фиш за превишена скорост, който според държавата не съм платил, а според мен и според документите, които притежавам - съм. Заради този фиш отказаха да ми издадат Удостоверение, че нямам неплатени задължения към бюджета на свидната на сърцето и душата ми Република България.
Тогава ми се наложи от регионалната данъчна дирекция да си завлека мързеливия данъкоплатски задник до централното упраление на НАП, където едни любезни женици приеха заявлението ми и ме зарекоха "да им звънна в сряда-четвъртък". Е, дойде срядата и аз като един нахален и убеден в правотата си гражданин, звъннах. И проведох следния разговор:

Сюрреалистично и абсурдно за едните 30 лв.

Наремето, моят съказарменик Пацо от Стара Загора ни забавляваше със своята теория, че БДЖ са най-голямата фашистка организация в България. Изложението на основните му доводи в потвърждение на тази теория отнемаше минимум 30 минути, а ние се напикавахме от смях, докато го слушахме. Смеехме се на абсурдите, които описваше Пацо и които явно властваха в жп транспорта у нас тогава, през 1988 г., а вероятно и днес и подлагаха нищо неподозиращите потребители на нечувани мъчения и най-нечаквани премеждия. Млади бяхме, нищо не разбирахме...
Понеже съм от ония тъпанари, които редовно, съвестно и безропотно си плащат данъци, такси, глоби и сметки, днес ме сполетя точно тази съдба, която явно заслужавам - затънах в абсурда на редовния платец. С други думи - наложи ми се да се занимавам с НАП.
Веднага искам да подчертая - изобщо не мога да се оплача от нелюбезно обслужаване. Напротив - всички служители на НАП, с които ми се наложи да общувам, бяха ужасно любезни и приветливи. Проблемът е, че никой от тях не ми помогна да реша бързо и ефективно проблема си и да усетя ползата от това да съм съвестен данъкоплатец. Всичко по реда си, обаче: