Изборите изобщо не са Коледа. За щастие, има виновни.

Три пъти в годината избори не е точно като три пъти в годината Коледа. То е по-скоро като да имаш три пъти в годината рожден ден – тройна тръпка от благопожеланията и подаръците, ама и остаряваш с три години наведнъж. Което не е яка оферта, особено ако си на моята клета възраст, от грешната страна на 50-те.

Тия избори по нищо няма да приличат на Коледа. Освен може би по това, че ужасно напомнят на сурвакане - един от най-странните български обичаи: плащаш си някой да ти набие гърбината с дряновица. За здраве и берекет било. Не съм сигурен как точно работи.   

Но каквито и да са ми съображенията,

"Не отчаянието - надеждата не мога да понеса…"

Всеки път, когато наближат избори в тази толова изтерзана и  тъжна страна, всеки път, всеки шибан път в главата ми е само едно изречение:

„Не отчаянието – него мога да изтърпя, надеждата е това, което не мога да понеса…“

Думите са на героя на Джон Клийз от филма Clockwork oт 1986 г., който няма нищо общо с темата на този текст.

5 неща, които няма да се променят през 2021

Вече сме януари, лето 2021-во от новата ера. Смяната на цифрата в края на поредния номер на годината може и да е събитие без нито молекула значение за общия вселенски ход на нещата, но все пак всички таим плаха надежда, че новата година ще е по-различна и по-добра от предишната.

Е, имам новина за вас – някои важни и доста неприятни неща, които ни се случиха (и) през 2020 г. ще си останат и през 2021 г. Защото надеждата е особено нещо и обикновено забравяме най-важното, за което ни служи: за мотивация. Мотивацията лично ние да свършим едно или друго, че да се случат второ и трето, та наистина да се сбъдне тая пуста надежда. Вместо това,

Киселото мляко и единството и борбата на противоположностите

- Почна ли? – пита запъхтяно ужасът на еволюцията Методи, пльосва се по корем върху мокрия пясък и краката му хвърлят малки фонтани от морска вода, водорасли и песъчинки върху гърбовете ни.

– Не още – отвръща ужасът на еволюцията Генади и се надига на лакти, за да не се нагълта с вода от поредната вълна, която залива краката и задниците ни. – Ама преди малко започна да рови в торбата, скоро ще започне.

Методи се заглежда към плажа и кима утвърдително.

- Да, скоро ще е. И дано този път не пропусне финале грандето – казва той, после също се надига на лакти и започва да се оглежда наоколо. - А Ушко де го?

- Е го там – отвръща Генади и махва неопределено с ръка над главата си. – С Трънда Пиклата на лагуната е.

Методи цъква с език и се отпуска обратно.

Апокалипсис в центъра на Вселената

- Де го Ушко? – пита ужасът на еволюцията Методи, пуска сгънатата си плажна кърпа на пясъка и се тръшва морно до мене. Надигам глава от хавлията и едва открехвам клепачи.

- Е го там – отвръща му ужасът на еволюцията Генади, легнал на своята кърпа от другата ми страна. – Довлече се по некое време и се просна като парцал.

Методи започва да врътка глава в произволни посоки, защото Генади толкова го мързи,че дори не вдига ръка да посочи. Най-сетне локализира купчината кокали, опаковани в мръсна тениска и още по-мръсни рязани дънки, с огромна, остригана глава в единия край и стърчащи от нея под прав ъгъл спрямо черепа уши. Методи зяпа Ушко няколко секунди, посочва го с брадичка и казва:

Понякога си гледам пъпа...

Понякога се улавям, че вместо да си гледам работата, аз си съзерцавам пъпа. Смешно ли ви е? Ако да, тогава знайте, че в моя случай това изобщо не е толкова лесно и безгрижно занимание, колкото изглежда на пръв прочит, поради наличието на внимателно култивирано и грижовно курирано шкембе.

Оги

Историята е по истински случай. Имена на хора и места, както и някои събития са променени.

Оги. Просто Оги. Предполагам, накратко от Огнян, не съм сигурен, но за мен Оги си беше напълно достатъчно. Нямам спомен кой го беше довел в компанията и нямам представа къде живееше, нито къде се е подвизава обикновено. Всъщност, не го бях виждал никога преди тази случка, не го видях и никога повече след нея.

Оги май беше художник. Така ми казаха другите от компанията, но аз никога не съм виждал негова картина. Казаха ми още, че бил „страхотен“, „гениален“, „уникален“, „маниашки“ художник, ама аз не мога да го потвърдя.

1.
Срещнах Оги през едно ненормално лято в края на 80-те. С ужаса на еволюцията Ушко седяхме на гарата в Бургас, пържехме се под слънцето на перона и чакахме