Преди
време, със Ситния гледахме по телевизията за птицата додо. Едно доста тъпо, безкрило пиле от остров Мавриций, което верно било толкова тъпо, че за няма и
век било избито и изядено от хората, най-вече защото живеело на остров с много храна и
без почти никакви хищници и изобщо не знаело как да се пази.
Еволюция,
брат. Survival of the fittest,
което не значи, че оцелява оня, който ходи най-често на фитнес, а че оцелява най-приспособимият,
онзи който най-бързо и успешно се адаптира към средата си. (Четете го тоя
Дарвин, бе!)
А
нема какво, с много глупости се занимаваме. При това с вчерашни глупости, такива,
които са толкова назад във времето и пространството, че вече дори не помним
защо са ни били важни някога… Изобщо не се усещаме, че поддържаме някакви
атавистични навици, които ни струват безумно много време, нерви, че и пари. Анахронистично
ми става понякога. Едно такова, додовско ми става.
Днес,
например, прочетох,