Doesn't Matter - Had Sex!

Минаха двата паралелни митинга – на БСП+ДПС в София и на ГЕРБ в Пловдив… И се започна едно мерене, едно броене, едно доказване, едни фотомонтажи на снимки от едно или друго събитие, приведени като доказателства, едно „По данни на МВР, на едното място бяха толкова, на другото - онолкова“ и още „Пф, лятото на #ДАНСwithme само едната вечер бяхме толкова, кви ги плещи тоя Станишев?“… Като оня герой на Ицко Финци броим дивите зайци и дори не можем да кажем защо, аджеба, това ни е важно.

А всъщност, няма никакво, абсолютно никакво значение 

Обикновен фашизъм

Как се нарича това, когато младежи в черни квази-униформи с българския флаг на ръкавите „проверяват документите“ на чужденци на „Пиротска“? В сърцето на София. Вечерта, по тъмно. Видях го на снимка в интернет. От снимката не ставаше ясно какво правят с чужденците, които откажат да покажат документите си, как тези стройни виджиланти разбират кой е с нередовни такива и изобщо с какво основание полицията им е преотстъпила прерогатива си. Та, питам, как се нарича това?

Срам ме е и ти се чудя, народе...

Срам ме е, народе мой, срам ме е от тебе и ти се чудя... И защо ли? Защото се опитваш, с всички сили се опитваш да ме научиш да те мразя. Какво да се прави, аз съм част от тебе, ти си част от мен. Не мога да те извадя от кръвта си южна, защото не мога да се правя, че не съм част от юнашкото племе... Племе... Как ти подхожда тая дума само...
Срам ме е и ти се чудя, защото

Приказка

Много, много отдавна, в една съвсем не толкова далечна галактика...

...Добрият другар Антон закопчаваше копчетата на ръкавелите на ризата си "Фред Пери" и нервно поглеждаше към масичката за кафе, където лешеже малката книжка. 

"Какво сега искат да ми кажат тия, та ми изпращат точно ТОВА?", мислеше той, докато се мъчеше да закопчае горното копче на ризата над понаедрялата си гушка. "Намеци ли, натвърдъци ли ми правят? Ей, тва класовата борба ше се окаже най-мръсната война на света, ей! Мръсни животни"...  

...Добрата другарка Мая

SUSFU: Situation unchanged: Still fucked up

Преди всичко, благодаря на Божо за неговата реплика на последния ми пост. Благодаря му за вниманието и най-вече за незаслужено смисления и адекватен отговор на моите емоционални дрънканици... С него се разбрахме, че имам право на дуплика, така че - прего.

Ще ме прощавате за употребата на американски жаргон при наличието на чудесен български такъв, но в непоправимо увреденото ми от англоезично облъчване съзнание, съкращенията, които използвам в последните два поста ми се струват възможно най-адекватни на ситуацията.

SUSFU... Situation unchanged: Still fucked up... Това е мега-кратката ми дуплика на репликата на Божо. Следва по-дългата и тук отново предупреждавам, че сега е точният момент да спрете да четете защото възнамерявам да споделя някои доста крайни неща, които спестих в предишното си писание. Или ако използваме друго съкращение: BOHICA: Bend over - here it comes again...

FUBAR...

Много, много отдавна, чак миналия петък, с Мара стояхме и пушехме пред една кръчма, леко вляво от пъпа на София. Хубаво, ама тя явно е по-умна от мене защото се беше сетила поне да си вземе и бирата. Та, стоим, пушим и си приказваме. За все същите неща, за които си говорим от четири месеца. В един момент, разговорът стигна дотам, докъдето всички разговори стигат - изводи и заключения. Някак не ми се искаше да използвам универсалното "Абе, не знам. Всичко си е е*ало мамата", затуй млъкнах. Мара обаче, милата, не може да мълчи повече от две минути накуп и си признава, че повече от всякога й идва да си вдигне задника и да запали джапанките към залеза. Казва го тя това, а аз, грешникът, си викам: значи ситуацията е такъв чист, христоматиен, фундаментален, болезнен, абсолютен FUBAR, че дори човек, който е изтъркал четири чифта подметки в #дансwithme обмисля дали да не махне с ръка и просто да си тръгне оттук. Без да гаси тока.
Тук ви давам възможност да спрете да четете, защото става по-гадно...

За някои досадни ефекти на безсънието...

Явно съм някакъв дърт и вампирясъл и страдам от безсъние, благодарение на което обикновено се оцъклям между 4 и 5 всяка сутрин. Абсолютно всяка, без значение броя на бирите предишната вечер. Тъпа работа е това безсъние, много, неимоверно, ужасно тъпа работа, казвам ви. Който не го е преживял, той не знае колко вредно може да бъде то, при това не само в медицинския смисъл. В тихите часове между моето събуждане и буденето на хлапето за детска градина, имам време за много празнословно мислолеене. А след вчерашния неофициален Ден на Абсурда,