Thursday 23 January 2014

"Здрави са. За осиновяване."

Европейската комисия, след 18 месеца туткане, пусна един доклад за напредъка на България. В доклада - нищо ново, нищо, което да не знаем. Нищо, което да не ни е ясно до болка – не сме мръднали особено от 2011 г., все такава безнадеждно депресираща съдебно-политическо-мафиотска кочина.
Защо изобщо го чакахме тоя доклад? Какво си мислехме, че ще прочетем в този безмерно дипломатично написан, скучен и доста мъгляв на моменти текст? Някаква недостъпна, непознаваема за нас божествена истина, която да ни отвори очите? Заключения,  които не можем да направим и сами след само една разходка по улицата или с едно пускане на новините в 7 (ако случайно сте били в кома през последните години, разбира се)? Или ви става много гот щом можете да кажете: Ей го, бе – и европейците ни разбраха какви сме мизерници, крадци и некадърници.

Monday 6 January 2014

Bunny Lava said this... in 2013


Отмина ли 2013? Кога, бе?!?! Много бързо някак... Или не... Whatever...
Във всички случаи, благодаря на всички ВАС за вниманието към този скромен личен блог.
Благодаря ви за коментарите, съветите, споделянията и за отделеното време.
Може би ще ви бъде интересно да видите какво в този блог бе прочетено най-много пъти през 2013-та:

Monday 30 December 2013

Себичното копеленце споделя или Нема такова нещо като житейско счетоводство

И кат се почнаха едни равносметки...
Докато се търкалям с пълен с високохолестеролна храна търбух и се опитвам да преживея и тази Коледа с всичките й традиционни дивотии, ща не ща се присещам какво ми се е случило през последните 12 месеца. Опитвам се да премисля кои са всъщност значимите неща, които са ми се случили, кои са нещата, които може би ще имат някакво значение за остатъка от живота ми. Оказва се, че тези неща изобщо не са много и, вероятно заради дребнобуржоазната си суета, намирам това за напълно нормално.
Установил печалния факт на доста еднообразното си и незначително във вселенски мащаб битие, аз се обръщам на другата кълка и решавам, че всъщност май по-важно е не какво ми се случило, а какво съм научил през тази 2013-та година, 43-та в моя живот...

Sunday 22 December 2013

Sancta Simplicitas!? Не, благодаря - аз бях дотук...

Шест месеца по-късно...
Оная вечер, след като направихме генерална репетиция на "Посрещането на хер Киприн", с Илфа пътувахме заедно в таксито. Естествено, дуднехме за политика и шофьорът - на вид столичанин в повече, очевиден средностатистически лузър и видимо побъркан от скуката по стоянките, решава "да ни заговаря":
- Момчета, а кво мислите за Бойко Борисов?
Казваме му какво мислим.
- Ама той май единствено напраи нещо, 'се пак - не се отказва бакшишът.
Двамата с Илфа в един глас питаме:
- И кво е направил?
Шофьорът, видите ли, пак не се дава:
- Ако чакате да ви кажа "магистрали", нема да го кажа.
Решавам да съкратя нещата, че маршрутът е къс:
- Добре, бе - казвам аз. - Ето, ти караш такси. Как точно Бойко подобри нещата за тебе?
Отговорът на бакшиша е светкавичен:

Monday 9 December 2013

Home Alone

Когато погледнеш какво става на площада в Киев, когато се опитваш да прочетеш между редовете в некадърно и тенденциозно-неутрално написаните новини за украинските протести, първосигналната реакция е да търсиш приликите между украинската действителност и нашата. Изкушението механично да драскаш чертички за всяка прилика и разлика просто напира…
Стоп. Да поспрем за миг…Това с чертичките всъщност е толкова безсмислено и ненужно…И все пак – гледката на десетките хиляди на Евромайдана и после минутката кадри от площад „Народно събрание“ с петдесетината „наши“ протестиращи направо те смачква. Като с тухла в стената те размазва...

Борислав Киприн написа „Къде, по дяволите, са всички?“ преди десетина дена и ме накара наистина да се замисля за отговора на този въпрос. 

Thursday 5 December 2013

Кратка история на България: Част 5 – Сватби, погребения и много тежък мултитаскинг

Това е опит за умерено достоверна, приблизително безпристрастна, неособено научна и най-вече кратка история на България. 
Няма претенция за изчерпателност защото иначе нямаше да е кратка, но пък има известна претенция да съответства на общоприетите научни концепции по най-важните моменти на българската история. Дълго е, спорно е, така че четете на свой собствен риск. 


Когато в началото на 11-тия век византийците окончателно приключили да завлад​яват България, работата, естествено, доста се сговнила за българите, макар и не веднага.
Отначало, всичко си вървало по старому – на селяните и на по-кротките боляри общо взето им било все тая на кой цар плащат данъци. Само отвреме –навреме някой по-палав благородник вдигал бунт, обявявал се за цар на България (кой знае защо винаги с името Петър и поредния номер) и спретвал див купон, който приключвал с викане на полиция… пардон – с идването на византийската армия, което пък водело до солидна порция спешни погребения. Карали я така около сто и седемдесет години…

Wednesday 4 December 2013

Кратка история на България: Част 4 - Възход и падение на курортното дело


Това е опит за умерено достоверна, приблизително безпристрастна, неособено научна  и най-вече кратка история на България. 
Няма претенция за изчерпателност защото иначе нямаше да е кратка, но пък има известна претенция да съответства на общоприетите научни концепции по най-важните моменти на българската история. Дълго е, спорно е, така че четете на свой собствен риск. 

Към края на 9-тия век, след като се убедил, че България е достатъчно християнска страна, князът Борис, наречен още Михаил, окончателно се кротнал в манастир, а на трона се качил третият му и най-малък син Симеон.