„Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, единайсет,
дванайсет, ееееееееее!!!“
Хитът на втората половина на май, година след година… И аз съм го правил, макар
и само до единайсет, щото тогава бяхме по-умни и завършвахме година по-рано, хехе!
Да са живи и здрави децата, желая им всичко най-хубаво. Такива или онакива,
нека са здрави и успешни, каквото и да означава това.
Но понеже съм на такива години, че мога да лея мозък на околните и дори да ми
се размине, ще си позволя да им дам един съвет, който с почти пълна сигурност „ще
бъде абсолютно игнориран, подобно на толкова много други“, които абитуриентите изслушват
с досада на „изпращането“ си в училище.
Съветът ми започва с признанието, че понеже ме мързеше да си измислям
собствен, реших да модифицирам знаменитата статия известна като „
Wear Sunscreen“ на Мери Шмик от „Чикаго
Трибюн“, която почти всички български журналисти приписват на
Кърт Вонегът и малоумно препечатват всяка година по това време. И така…