Не яж жълтия сняг или деня, който мразя най-много от всички

Има дни в годината, които са свързани с изблици на специфична масова психоза. Такива например са Коледа, Великден, 1-ви март, Гергьовден, Свети Валентин (Не, нямам имен ден тогава!), че дори и 8-ми март (изобщо не ми обяснявайте как „не празнувате комунистически празници“).

Но има и още един ден, който се отличава с особена острота на обществената шизофрения, поради което го ненавиждам по един различен и крайно ирационален начин, Вероятно защото, за разлика от всички останали, той не е фиксиран към определена дата. Можеш само да предполагаш кога ще настъпи, но не и да го заковеш към конкретно число от конкретен месец.

Българският апартейд

сн. Vesti.bg

Три дни след митинга на Орлов мост, мрежата (или поне посещаваните от мен нейни ъгълчета) е пълна със снимки и видео материали, в които основен акцент са хората, „участвали“ в събитието на БСП и ДПС. Цигани, всякакви мургави лица, жени със забрадки, много от тях опърпани, опаковани в безобразни, очевидно купени от евтините сергийки дрехи, пикаещи в междублоковите храсти... Орки, неграмотни селяндури, паплач, сган, която дори не може да прочете какво пише на плакатите, които държи… Само част от опредленията и обидите към тези хора, които прочетох.

Е, имам новина за вас

Doesn't Matter - Had Sex!

Минаха двата паралелни митинга – на БСП+ДПС в София и на ГЕРБ в Пловдив… И се започна едно мерене, едно броене, едно доказване, едни фотомонтажи на снимки от едно или друго събитие, приведени като доказателства, едно „По данни на МВР, на едното място бяха толкова, на другото - онолкова“ и още „Пф, лятото на #ДАНСwithme само едната вечер бяхме толкова, кви ги плещи тоя Станишев?“… Като оня герой на Ицко Финци броим дивите зайци и дори не можем да кажем защо, аджеба, това ни е важно.

А всъщност, няма никакво, абсолютно никакво значение 

Обикновен фашизъм

Как се нарича това, когато младежи в черни квази-униформи с българския флаг на ръкавите „проверяват документите“ на чужденци на „Пиротска“? В сърцето на София. Вечерта, по тъмно. Видях го на снимка в интернет. От снимката не ставаше ясно какво правят с чужденците, които откажат да покажат документите си, как тези стройни виджиланти разбират кой е с нередовни такива и изобщо с какво основание полицията им е преотстъпила прерогатива си. Та, питам, как се нарича това?

Срам ме е и ти се чудя, народе...

Срам ме е, народе мой, срам ме е от тебе и ти се чудя... И защо ли? Защото се опитваш, с всички сили се опитваш да ме научиш да те мразя. Какво да се прави, аз съм част от тебе, ти си част от мен. Не мога да те извадя от кръвта си южна, защото не мога да се правя, че не съм част от юнашкото племе... Племе... Как ти подхожда тая дума само...
Срам ме е и ти се чудя, защото

Приказка

Много, много отдавна, в една съвсем не толкова далечна галактика...

...Добрият другар Антон закопчаваше копчетата на ръкавелите на ризата си "Фред Пери" и нервно поглеждаше към масичката за кафе, където лешеже малката книжка. 

"Какво сега искат да ми кажат тия, та ми изпращат точно ТОВА?", мислеше той, докато се мъчеше да закопчае горното копче на ризата над понаедрялата си гушка. "Намеци ли, натвърдъци ли ми правят? Ей, тва класовата борба ше се окаже най-мръсната война на света, ей! Мръсни животни"...  

...Добрата другарка Мая

SUSFU: Situation unchanged: Still fucked up

Преди всичко, благодаря на Божо за неговата реплика на последния ми пост. Благодаря му за вниманието и най-вече за незаслужено смисления и адекватен отговор на моите емоционални дрънканици... С него се разбрахме, че имам право на дуплика, така че - прего.

Ще ме прощавате за употребата на американски жаргон при наличието на чудесен български такъв, но в непоправимо увреденото ми от англоезично облъчване съзнание, съкращенията, които използвам в последните два поста ми се струват възможно най-адекватни на ситуацията.

SUSFU... Situation unchanged: Still fucked up... Това е мега-кратката ми дуплика на репликата на Божо. Следва по-дългата и тук отново предупреждавам, че сега е точният момент да спрете да четете защото възнамерявам да споделя някои доста крайни неща, които спестих в предишното си писание. Или ако използваме друго съкращение: BOHICA: Bend over - here it comes again...