Sancta Simplicitas!? Не, благодаря - аз бях дотук...

Шест месеца по-късно...
Оная вечер, след като направихме генерална репетиция на "Посрещането на хер Киприн", с Илфа пътувахме заедно в таксито. Естествено, дуднехме за политика и шофьорът - на вид столичанин в повече, очевиден средностатистически лузър и видимо побъркан от скуката по стоянките, решава "да ни заговаря":
- Момчета, а кво мислите за Бойко Борисов?
Казваме му какво мислим.
- Ама той май единствено напраи нещо, 'се пак - не се отказва бакшишът.
Двамата с Илфа в един глас питаме:
- И кво е направил?
Шофьорът, видите ли, пак не се дава:
- Ако чакате да ви кажа "магистрали", нема да го кажа.
Решавам да съкратя нещата, че маршрутът е къс:
- Добре, бе - казвам аз. - Ето, ти караш такси. Как точно Бойко подобри нещата за тебе?
Отговорът на бакшиша е светкавичен:

Home Alone

Когато погледнеш какво става на площада в Киев, когато се опитваш да прочетеш между редовете в некадърно и тенденциозно-неутрално написаните новини за украинските протести, първосигналната реакция е да търсиш приликите между украинската действителност и нашата. Изкушението механично да драскаш чертички за всяка прилика и разлика просто напира…

Стоп. Да поспрем за миг…Това с чертичките всъщност е толкова безсмислено и ненужно…И все пак – гледката на десетките хиляди на Евромайдана и после минутката кадри от площад „Народно събрание“ с петдесетината „наши“ протестиращи направо те смачква. Като с тухла в стената те размазва...

Борислав Киприн написа „Къде, по дяволите, са всички?“ преди десетина дена и ме накара наистина да се замисля за отговора на този въпрос. 

Кратка история на България: Част 5 – Сватби, погребения и много тежък мултитаскинг

Това е опит за умерено достоверна, приблизително безпристрастна, неособено научна и най-вече кратка история на България. 

Няма претенция за изчерпателност защото иначе нямаше да е кратка, но пък има известна претенция да съответства на общоприетите научни концепции по най-важните моменти на българската история. Дълго е, спорно е, така че четете на свой собствен риск. 

Когато в началото на 11-тия век византийците окончателно приключили да завлад​яват България, работата, естествено, доста се сговнила за българите, макар и не веднага.

Отначало, всичко си вървало по старому – на селяните и на по-кротките боляри общо взето им било все тая на кой цар плащат данъци. Само отвреме –навреме някой по-палав благородник вдигал бунт, обявявал се за цар на България (кой знае защо винаги с името Петър и поредния номер) и спретвал див купон, който приключвал с викане на полиция… пардон – с идването на византийската армия, което пък водело до солидна порция спешни погребения. Карали я така около сто и седемдесет години…

Кратка история на България: Част 4 - Възход и падение на курортното дело

Това е опит за умерено достоверна, приблизително безпристрастна, неособено научна  и най-вече кратка история на България. 
Няма претенция за изчерпателност защото иначе нямаше да е кратка, но пък има известна претенция да съответства на общоприетите научни концепции по най-важните моменти на българската история. Дълго е, спорно е, така че четете на свой собствен риск. 

Към края на 9-тия век, след като се убедил, че България е достатъчно християнска страна, князът Борис, наречен още Михаил, окончателно се кротнал в манастир, а на трона се качил третият му и най-малък син Симеон.

Кратка история на България: Част 3 - Как Киро и Мето измислиха едни букви и оплескаха половината интернет...

Това е опит за умерено достоверна, приблизително безпристрастна, не особено научна и най-вече кратка история на България. 
Няма претенция за изчерпателност, защото иначе нямаше да е кратка, но пък има известна претенция да съответства на общоприетите научни концепции по най-важните моменти на българската история. Дълго е, спорно е, така че четете на свой собствен риск. 

Сега ще се наложи да направил леееееекинко отклонение от таймлайна, защото докато нашия Борис I се борел с безспорно сложната екзистенциална тема дали да се казва Михаил или Майкъл, недалеч от България се разигравали събития, които щели да имат неимоверни последствия за цяла Европа. За всичко били виновни двама братя, които макар и с най-добри намерения, направили неща, които променили… Абе, много неща променили, но всичко по реда си.

Кратка история на България: Част 2 - Как Боби стана Мишо без изобщо да е травестит

Това е опит за умерено достоверна, приблизително безпристрастна, неособено научна  и най-вече кратка история на България. 
Няма претенция за изчерпателност защото нямаше да е кратка, но пък има известна претенция да съответства на общоприетите научни концепции по най-важните моменти на българската история. Дълго е, спорно е, така че четете на свой собствен риск.

Kъм 681 г. Аспарух най-сетне си бил монтирал номадския задник на едно място и ей така, някак небрежно, от първокласен калпазанин-рекетьор се превърнал и в основател на държава. Номинално, неговият гангста търф обхващал кажи речи цяла Мизия - от Дунав до Стара планина, но…

Кратка история на България: Част 1 – За всичко са виновни китайците…

Това е опит за умерено достоверна, приблизително безпристрастна, неособено научна  и най-вече кратка история на България. 
Няма претенция за изчерпателност защото нямаше да е кратка, но пък има известна претенция да съответства на общоприетите научни концепции по най-важните моменти на българската история. Дълго е, спорно е, така че четете на свой собствен риск. 

Историята на България е… Всъщност България не винаги е била там, където е сега, даже понякога е била повече от една, а пък българите не винаги са били българи, включително и когато преди 1300 години решили да се чучнат за постоянно баш по сегашните ни земи… Шашава работа, но за всичко са виновни китайците…

Да започнем отначало обаче...

Не яж жълтия сняг или деня, който мразя най-много от всички

Има дни в годината, които са свързани с изблици на специфична масова психоза. Такива например са Коледа, Великден, 1-ви март, Гергьовден, Свети Валентин (Не, нямам имен ден тогава!), че дори и 8-ми март (изобщо не ми обяснявайте как „не празнувате комунистически празници“).

Но има и още един ден, който се отличава с особена острота на обществената шизофрения, поради което го ненавиждам по един различен и крайно ирационален начин, Вероятно защото, за разлика от всички останали, той не е фиксиран към определена дата. Можеш само да предполагаш кога ще настъпи, но не и да го заковеш към конкретно число от конкретен месец.

Българският апартейд

сн. Vesti.bg

Три дни след митинга на Орлов мост, мрежата (или поне посещаваните от мен нейни ъгълчета) е пълна със снимки и видео материали, в които основен акцент са хората, „участвали“ в събитието на БСП и ДПС. Цигани, всякакви мургави лица, жени със забрадки, много от тях опърпани, опаковани в безобразни, очевидно купени от евтините сергийки дрехи, пикаещи в междублоковите храсти... Орки, неграмотни селяндури, паплач, сган, която дори не може да прочете какво пише на плакатите, които държи… Само част от опредленията и обидите към тези хора, които прочетох.

Е, имам новина за вас

Doesn't Matter - Had Sex!

Минаха двата паралелни митинга – на БСП+ДПС в София и на ГЕРБ в Пловдив… И се започна едно мерене, едно броене, едно доказване, едни фотомонтажи на снимки от едно или друго събитие, приведени като доказателства, едно „По данни на МВР, на едното място бяха толкова, на другото - онолкова“ и още „Пф, лятото на #ДАНСwithme само едната вечер бяхме толкова, кви ги плещи тоя Станишев?“… Като оня герой на Ицко Финци броим дивите зайци и дори не можем да кажем защо, аджеба, това ни е важно.

А всъщност, няма никакво, абсолютно никакво значение