За историческата ненужност на един паметник

Издигат паметник на цар Самуил и още преди да са го сложили на постамента му, се започва: грозен бил, хубав бил, светят му очите, нямало да светят, там му е мястото, не му е там мястото, оня паметник в Скопие бил такъв, тоя в София щял да бъде онакъв... 

А въпросът, който аз си задавяам е защо, в името на всякаква нормалност, ни е изобщо да вдигаме този паметник? Само защото се навършват 1000 години от смъртта му? Не, очевидно е, че трябва да има по-дълбока причина и именно това се опитвам да изследвам за себе си, защото все някога с децата ще мина покрай паметника и ще трябва да им обясня. 

Наречете ме безродник, наречете ме отявлен либерал и толераст, не ми пука, но мисля, че щом днес издигаме паметници на царе от преди хиляда години, значи не сме научили нищо от историята, нито като отделни хора, нито като нация. 

Странник в странна страна

Този текст не е критика към никого и нищо, просто поредица нестройни разсъждения... Предполагам.

Спектакъл, алиенация, унищожение... Общо взето, това е моето усещане след един ден в почти напълно нетипична за мен среда.

Гледката на десетина градски обитатели, които катерят камъните на път към Рилските езера е интрото към спектакъла. По силата на обстоятелствата, аз съм част от него и изпълнявам ролята си. Правя го, мотивиран от смесица от любопитство, примирение и предчувствие за разочарование, коeто вероятно се дължи на скептицизма, който тъй старателно култивирам в себе си.

Войната свърши, ние победихме... Ако го искаме.

В учебника по история на сина ми пише, че преди 70 години, на 9 май, Германия най-сетне капитулирала и Втората световна война, поне в Европа, свършила.

War is over. We won. Войната свърши, ние победихме...

В Ню Йорк, моряци се разцелували с медсестри под облаци от празнични конфети, в Москва войници ритуално струпали пленените вражески знамена пред стените на Кремъл, английската кралица танцувала с поданиците си, а в Берлин немците започнали да изравят от развалините оцелелите парчета от живота си. Далеч на изток, няколкостотин хиляди японци пък още не знаели, че след три месеца буквално ще се изпарят от този свят за части от секундата...

Всъщност знам, че хронологията на събитията е малко по-различна, но не за това ми е думата. А тя е за това, защо за мен 9 май е много специален ден от календара.

Втората световна война не завършва на 9 май 1945 г., а ако се огледаме и ослушаме и малко се позамислим, може да се усъмним дали тя някога изобщо е приключвала. Най-малкото защото седем десетилетия по-късно, още спорим, караме се, мерим си оценките по история от гимназията и се опитвам да наддумаме другия къде, как и защо трябва да се отбележи този ден. Кой паметник е "правилният" и на коя армия да "благодарим"? А ние изобщо какви бяхме в тази война - добрите или лошите? Окупатори, освободители, поробители, спасители... Тези, които периодично оцветяват паметника на Съветската армия какви са? Добри или лоши? Ами тия, които слагат цветя на него?

Наистина ли, бе хора?

Да, в София има паметник на Съветската армия. Голям, масивен, на много централно място и, поне според мен, доста грозен като изпълнение, но аз всъщност не разбирам много от тия неща. Има и други паметници на хора, загинали през тази и други войни, но точно този, пряко и косвено, е символичното средоточие на повечето ни спорове, особено покрай 9 май. (Имаме си също и паметник на Цар Освободител - мене ако питате също толкова, че и още по-нелеп, защото кой цар някога, някъде изобщо е бил освободител, но за него някак не се спори, нали...)

Нелепа работа, извинявайте. 

Мисля си за хората, заради които уж сме построили всичките тези паметници. Как биха приели цялото това наше боричкане, дърлене и говорене. Какво биха си помислили за нас и времето ни. Не мога да ги попитам, не вярвам и да ме чуват, затова избирам да си представям какво биха ни казали те, ако можеха да ни видят какви ги вършим. Според мен, всички те заедно, без значение от каква националност и с какви убеждения са били, по-скоро биха ни обърсали по един зад вратовете на тъпите ни глави и биха ни теглили по една майна заради глупостите, които правим. Руски и немски войници, американски и английски пилоти, българи, имали нещастието да са в беоспособна възраст баш по онова време... Сигурно щяха да ни напердашат един по един и да ни кажат:

"Нищо не сте разбрали, тъпанари недни! Кое не ви е ясно? Живи сте, бе ей, нещастници, радвайте се! Беше война, истинска война, не филмова, не вестникарска. С кървища, с разкъсани тела, откъснати крайници, болка, изнасилвания, куршуми, болести, взривове, разрушения, каквито не можете да си представите. Гинехме един по един и заедно вкупом. Радвайте се, че сте родени по-късно, бе идиоти, че за разлика от други хора по тоя грешен свят, на вас не ви се налага да преживявате това. Айде, ние тъпи бяхме, оставихме се да ни подкарат като говеда към кланица, ами вие? Идеи, идеологии, идеали... Махайте се оттука с тия спрейове, знамена, цветя и лентички и спрете да ни ровите костите. Разкарайте се, отивайте си вкъщи и си пийте водката, бирата, уискито, виното. Гледайте си семействата и ония си работи, защото само там има някакъв смисъл и някаква радост. Заради тия ваши глупости, тая тъпа война не може да свърши..." 

Така си мисля аз...
Заради семейната ми история и заради произхода ми, аз съществувам до голяма степен благодарение на събитията от 9 май 1945 г. Можеше всичко да свърши иначе. Също така, по една случайност на същата тази дата, но преди седем години, се роди и малкият ми син и затова този ден е един от трите в годината, които са от изключително значение за мен, заедно с рождения ден на другия ми син и една друга дата, която си е само моя работа. Така че, аз няма да ходя по паметници и по демонстрации, за да крещя глупости в нечии уши. Ще бъда в един детски клуб и ще оглушавам от детски крясъци... А вие... Вие правете каквото щете. 

War is over. We won. Войната свърши, ние победихме... Само ако го искаме.

Прасета бият Мустаци, брат...

Милиционер бил изпратен да охранява тържествена заря-проверка по случай 3 март. След събитието, близките му го питат:
- Кажи сега, как беше зарята?
- Ми нема, нема, па изведнъж си такова майката!

Така гласи онзи стар-прастар виц. Горе-долу така изглеждаше и онова, което се случи в ТВ7, когато кредиторите на телевизията отидоха да си вземат дължимото.  Нема, нема, па изведнъж…

Ако погледнем трезво и делово на нещата, не се е случило нищо особено – една фирма дължи доста пари на една банка, срещу които е заложила техниката си, не си плаща вноските по кредита, банката отива да си  вземе залога, та белким покрие поне част от дължимото. Така е по закон и същото това ще се случи ако например аз спра да си плащам вноските по ипотеката – един ден, частен съдебен изпълнител ще цъфне у нас и ще ми нареди да си събирам партакешите, защото апартаментът вече не е мой. Тhis is the law!  

В случая обаче фирмата е точно ТВ7, банката е именно КТБ и иначе напълно законната, нормална като практика, макар и неприятна за всички операция по изземването на особен залог по кредит, се провежда с помощта на крупни полицейски сили. И изведнъж…

Хронологията на събитията е ясна, всичко се случи в пряк телевизионен ефир, така че няма какво да я повтарям, а и за друго ми е думата.

Цялата история от вчера, пардон - ИСТЕРИЯТА от вчера, за мен е поредният добре планиран, организиран и може би не толкова добре изигран епизод от сериала „Прасета бият Мустаци, брат“, както го нарече един образ в туитър. Това мисля, че ясно на всички. И аз, като всеки средностатистически български сеирджия, принципно нямам нищо против един чудесен публичен скандал между всякакви родни Капулети и Монтеки. Като данъкоплатец, гражданин и приблизително интелигентен човек (не непременно в този ред) обаче имам много против феноменалното количество глупост и абсурд в сценария на епизода.

Така че, все пак ето какво научих от въпросната истерия аз.

Вчера следобед, за пръв път от не знам кога, гледахме LIVE & UNPLUGGED как се прилага закона. Дължиш пари, не плащаш, взимат ти имуществото, което си заложил. Наглед просто, ясно, нищо особено. И точно тук е истинската голяма драма от вчера, а именно, че дори когато се вършат напълно законни неща, те ни се струват толкова странни и непонятни, че ни изглеждат като… престъпление! Да, точно толкова сме отвикнали да виждаме това чудо „правосъдие в действие“, че направо сме го забравили как изглежда. Не е нормално това, обидно е, но може би пък е и съвсем естествено, когато сложим в уравнението ТВ7, КТБ, Цв. Василев, ПеевФски, # КОЙ, Бойко Борисов, българска съдебна система и полиция.

Доста преди 13 юни 2013 г. намирах за обидно към самия мене си да гледам ТВ7, може би защото имам някакъв журналистически и медиен опит и не харесвах това, което виждах в тази телевизия - нито като съдържание, нито като бизнес-модел. След юни 2013 г. мисля, че е напълно ясно защо не намирах нито смисъл, нито оправдание, да гледам тази телевизия. Не мисля за необходимо да съм 30567-мия, който ще постне клипа от „Господари на ефира“, посветен на начина, по който ТВ7 отразяваха протестите от лятото на онази година.

Вчера обаче гледах живата передача на опълченските напъни на екипа на телевизията и много трудно се удържах да не се поддам на поривите истеричен, злорад смях. Цунамито от глупости, изречени от хора с претенции да са журналисти в пряк телевизионен ефир, цинизмът и иронията на ситуацията, в която главни герои от клипа на „Господарите“, които от години ядат бял хляб от ръката на Пеевски и Цветан Василев (заедно и поотделно), крещят „КОЙ? КОЙ? КОЙ?“ в лицето на полицаите… Уау! За колко точно тъп и късопаметен ме вземате? А воплите за „удар по свободното слово“ и нюзwithme са просто смешен плач, който се опровергава от самия факт, че изобщо видяхме директно в ефир всичко, което се случваше в телевизията. Както каза Мария – точно ТОВА е свобода на словото и самият факт, че се налага да ви го обясняват е доста обиден. Към самите вас, работещите в ТВ7 най-вече. Защото харесва ли ви или не, вие също носите пряка вина хората да не виждат законност дори там, където я има.

Ако все пак уважавате или сте близки на работещите в ТВ7, трябва да знаете, че проявите ви на съчувствие към тях, задължително трябва да съдържат думите: „Слепи ли бяхте и сега ли прогледнахте? Или сте си тъпи по рождение, та не разбрахте още преди две години в какви лайна сте затънали?“ След което да им помогнете както можете и както намерите за добре. Не, няма да е обидно, ще бъде вярно и честно.

А какво да кажем за полицаите, на които беше заповядано да „съдействат“ на частния съдебен изпълнител? Нямат ли в СДВР един поне що годе нормален PR, който да им обясни как действат полицейски униформи в телевизионното студио на журналистите и публиката? Явно нямат. Или поне по сценария на този епизод не се е предвиждало да имат. Полицаите очевидно нямаха никаква представа как трябва да се държат и какво да правят. Ми да, не е като да събираш двайсетачки от шофьори-нарушители, вноски от квартални дилъри и каналджии на бежанци. Не е като да нагъваш банички и кифли и да отпускаш колан, че шкембето вече прелива над него. Не е дори като без отличителни знаци, скрит зад шлем и платмасов щит, да проправяш път на бял автобус през протестиращи. Не, това се нарича прилагане на закона и вие очевидно също сте забравили какво е и как се прави, досущ като всички нас. Чувам, че заместник-директорът на СДВР и началникът на 6-то РПУ са подали оставки и министърът на вътрешните работи ги приела. И какво имаме сега? Рота полицаи, употребени и зарязани като магистрални курви, наречени тъпаци от министър-председателя, плюс излъчени на живо доказателства за правдивостта на тъповатия виц от началото. Обидно.
Като споменахме премиера, да си кажа. Той заяви в пряк ефир очевидното на нааканите от срам или объркване водещи на ТВ7 (те пък, явно по стар навик, пуснаха езици да оближат каквото там той им подава). След което какво направи? Това, което прави всеки загащен гащник с валст и цъфнали магнолии в двора - въздаде джъстис фор ол, тоест нахока подчинените си пред строя и уволни един-двама. Щото нали не се съмнявате, че премиерът е поискал оставките на ония двама клети началници? Упс, извинете, не знаех, че още е тайна, че всъщност премиерът ръководи това министерство... Което пък, за пореден път през последните десет години, също намирам за обидно.

Комедията на абсурда, която гледахме в ефира на ТВ7 и в която законът и прилагането му бяха показани като нещо неуместно, невалидно и изкривено, разбира се, не е нито първата, нито последната от този род, която ще видим. Заеми към КТБ имат и доста вестници, включително водещи всекидневници, а фалитът на КТБ прави тези заеми незабавно изискуеми. Как ще се развият нещата с тях, според мен, ще даде доста ясни примери как работи моделът, изграден с моите и вашите пари, за придобиване на държавата от страна на група нейни граждани. Което пък едва ли ще значи нещо за нас като избиратели, поне доколкото познавам народа си. И съжалявам, Маро, че пак те споменавам, ама по този въпрос поне, няма да има добри новини. Това вече дори не е песимизъм, FUBAR e положението.

ПП: Преди време, един приятел ми даде една визитка на служител на МВР. Някой си Иван Пепелджийски. Каза ми да си я сложа при документите на колата, "Много ценна и рядка визитка - да си нямаш проблеми с катаджии", каза моят приятел. Никога не съм я ползвал и си нямах идея, кой е човекът, чието име е на нея. Вчера разбрах. Май не ми трябва вече тази визитка... И какво, по дяволите, е Unity 4 Crime? 

Додо

Преди време, със Ситния гледахме по телевизията за птицата додо. Едно доста тъпо, безкрило пиле от остров Мавриций, което верно било толкова тъпо, че за няма и век било избито и изядено от хората, най-вече защото живеело на остров с много храна и без почти никакви хищници и изобщо не знаело как да се пази.

Еволюция, брат. Survival of the fittest, което не значи, че оцелява оня, който ходи най-често на фитнес, а че оцелява най-приспособимият, онзи който най-бързо и успешно се адаптира към средата си. (Четете го тоя Дарвин, бе!)

А нема какво, с много глупости се занимаваме. При това с вчерашни глупости, такива, които са толкова назад във времето и пространството, че вече дори не помним защо са ни били важни някога… Изобщо не се усещаме, че поддържаме някакви атавистични навици, които ни струват безумно много време, нерви, че и пари. Анахронистично ми става понякога. Едно такова, додовско ми става.

Днес, например, прочетох, 

Я, цица!

Ако щете вярвайте, ако щете недейте, но винаги съм знаел, че няма нищо по-лесно от това да забаламосаш цял един народ и да го накараш да се занимава с какви ли не глупости, но не и с това да си гледа работата и личното щастие. И защото винаги съм го знаел, повече ме е вълнувало как точно се случва това. В личен и професионален план ме е вълнувало, щото е нещо ужасно интересно и показателно за света, в който имам съмнителното щастие да живея.
Оказва се, понякога е достатъчна и само една цица. Те, циците, миличките, принципно вървят по две, ама в конкретния случай с Грешната мадона от мола, както си я нарекох аз, стигна и една. Показала цица жената да нахрани младенеца си в някакъв мол, не особено мъдрите служители на мола и се скарали, тя гръмко се оплакала. Толкоз. Ако ме питате за моето мнение по темата,

За траекториите (В отговор на едно предизвикателство)

Бях предизвикан (!) от г-н Борислав Киприн, който в свой текст си позволява да заяви публично, че великият Дарвин е сбъркал или поне недовършил своята Теория за еволюцията. Видите ли, според господина Киприн, човекът дееволюира (има ли такава дума?) прогресивно, което е оксиморон според мен.

Защото еволюцията не е линейна – напред и нагоре, а се гърчи, вие, суче, разклонява, чекне и разчепатва във всички посоки и в 99% от случаите се дъни като български футболен клуб в евротурнирите. Тя, еволюцията е и

Я, по-зелените да слязат да бутат линейката...

Младежът от офиса с модната лъмбърсексуална брада дръпва от цигарката и ми разказва следния виц:

Циганин и българин си купуват апартаменти по едно и също време, в един и същи блок, един и същи вход, на един и същи етаж. Двата апартамента са напълно еднакви, направо огледални. Засичат се двамата съседи на асансьора и циганинът казва:
- Комшу, вчера се замислих нещо. Да знаеш, че моят апартамент е два пъти по-скъп от твоя.
- Глупости, - възразява българинът. – Знам ти апартамента, същия е като моя, няма как да е два пъти по-скъп от моя.
- Може, - отвръща циганинът.  – По-скъп е защото аз имам за съсед българин, а пък ти имаш за съсед циганин.

Младежът се засмива на собствения си виц, ухилвам му се криво и аз...

Предполагам, че версия на този виц се е разказвала къде ли не

За кво ревеш, бе?

Мъглив ноемврийски ден, преди точно четвърт век…

Гладен съм, недоспал, мърляв като прасе, измръзнал и ужасно кисел. Мотая се в някакъв окоп на 300 м от турската граница, пуша цигари „Арда“ една от друга и броя секундите...

Около мене, 1000 други мизерници, всичките облечени в износени въшкарници модел 1912 г., правят приблизително същото. Скуката, постоянното състояние на полуглад и полусън, недоебието и неизбежното затъпяване, заличават почти всеки помен от надежда, че някой ден отново ще сме хора.

We few, we happy few...

Този блог започна приблизително по същото време миналата годинa. Преди една година, плюс-минус няколко дни, насред всеобщата еуфория на #дансwithme, насред заредените с драма, романтика, очакване и пропити с постоянно променящи се дози гняв, надежда, объркване и радост ежедневни разходки по старите жълти павета на София, по време на които срещнах изумителна сбирщина от прекрасни, великолепни хора, които вече с гордост наричам свои приятели.

Една година по-късно…